Защо Германия ограничава бизнеса си с Китай

Германското министерство на икономиката е подготвило серия от мерки, които да направят бизнеса с Китай по-малко привлекателен за местните компании, според два запознати източника. Инициативата има за цел за намали зависимостта на най-голямата европейска икономика от азиатския гигант, посочва Ройтерс.

Мерките могат да включват намаляване или дори пълна отмяна на гаранциите за инвестиии и износ в Китай, както и прекратяване на рекламирането на търговските панаири и обучението на мениджъри там, споделят източниците. Заемите от държавната инвестиционна банка Ка еф Ве (KfW) пък могат да бъдат пренасочени към проекти в други азиатски държави, като например Индонезия. Целта на промяната е диверсифициране на търговията и засилване на бизнес връзките със страни с по-демократично управление.

Министерството освен това планира да извърши пълен преглед и проверка не само на китайските инвестиции в Германия, но и на германските инвестиции в Китай, твърди единият от източниците.

В допълнение германското правителство планира за подаде оплакване пред Световната търговска организация (СТО) срещу Китай за нелоялни търговски практики. Според запознат източник това ще стане съвместно с другите страни от Г-7. "Трябва да покажем на Пекин, че сме готови да се борим за принципите", казва той.

Говорител на министерството на икономиката отказа коментар по така посочените мерки, но заяви, че ведомството подготвя конкретни стъпки "в подкрепа на диверсификацията на търговията и веригите на доставки и за засилване на устойчивостта".

Министерството вече е решило да не дава инвестиционни гаранции за проекти в региона на Синцзян, както и на компании с бизнес дела там поради опасения за нарушаването на човешките права или заради липса на достоверна информация за случващото се. През май ведомството отказа гаранции на "Фолксваген" (Volkswagen) за нови инвестиции в Китай именно заради случващото се в Синцзян.

Китайското външно министерство побърза да реагира на информацията и говорителка на ведомството посочи пред репортери вчера, че властите в Пекин се надяват германската икономическа полинтика по отношение на Китай да остане "прагматична и рационална".

Най-голямата европейска икономика трябва да вкара "положителна енергия" във взаимно полезното сътрудничество с Китай, а не "да вдигне голям камък, след което да го изпусне на крака си", заяви Мао Нин. По думите й мерки за отмяна на държавните гаранции за инвестиции и износ биха били "твърде абсурдни".

На въпрос за евентуалното оплакване в СТО срещу нелоялни търговски практики от страна на Китай Мао каза: "Китай винаги е следвал правилата на СТО. Ако бъде подадено оплакване, Китай ще защити своите права и интереси".

Ако плановете на Берлин се реализират, това би било сериозна промяна в политиката, наложена от бившия канцлер Ангела Меркел, която водеше големи бизнес делегации при многобройните си посещения в Китай и носи отговорност за бума на германско-китайските икономически отношения.

През 2016 г. Китай стана водещ търговски партньор на Германия, а през миналата година обемът на двустранната търговия достигна 245 милиарда евро и допринесе сериозно за ръста на експортно ориентираната германска икономика.

Германските автопроизводители са особено зависими от китайския пазар, като "Фолксваген" реализира около половината от печалбите си там. Германия разчита на Китай и за широко ползваните в автомобилостроенето редкоземни материали.

През последните години обаче германски политици и бизнесмени започнаха да говорят за диверсификация на търговията с Азия в отговор на втвърдяването на управлението в Китай, инициирано от президеинта Си Цзинпин. Самата Меркел заяви миналата година, малко преди да напусне канцлерския пост, че се е оказала наивна по отношение на сътрудничеството в Китай в определени сфери.

В коалиционното споразумение на правителството, оглавявано от Олаф Шолц, се прокарва по-твърда линия по отношение на Китай и се заявяват намерения за намаляване на стратегическите зависимости от този "системен съперник". Освен това за пръв път се споменават твърде чувствителни за Пекин теми като Тайван и Хонконг. Показателно е и, че първото посещение на Шолц в Азия беше в Япония, за разлика от Меркел, която залагаше на Китай.

Берлин освен това разработва нова стратегия за национална сигурност, в която Китай ще бъде споменат, а конкретна стратегия за отношенията с азиатския гигант ще бъде готова догодина, посочват запознатите източници.

Партията на Зелените, която отговаря за икономическото и външното министерства, изразява особена загриженост за нарушенията н човешките права и рисковете от обвързване с една все по-авторитарна държава. Освен Китай тя има предвид конкретно и Русия.

"Не можем да си позволим да следваме мотото "бизнесът преди всичко", без да вземаме предвид дългосрочните рискове и зависимости", заяви миналата седмица външният министър Аналена Бербок на годишната среща на посланиците. 

Социалдемократите на Шолц обаче са по-сдържани по отношение на Китай. Канцлерът предупреди за негативни последици от евентуалната "раздяла" с Пекин и изрази увереност, че компаниите вече са започнали процеса на диверсификация.

Бизнесът и неговите асоциации и организации също са загрижени за втвърдяването на китайската политика. Те обаче настояват за помощ от държавата при диверсифицирането на търговията, а не за конфронтационни стъпки в отношенията с един толкова важен пазар.

"Не можем да изолираме Китай", казва Хилдегард Мюлер, председател на германската автомобилна асоциация Фау Де А (VDA), цитирана от онлайн изданието "Тейбъл медия". "Това би било наивно и фатално, както политически, така и икономически".