Въпреки войната Украйна поднови футболното първенство

"Сърцето ме боли, като си помисля за Харков – казва вратарят Денис Сидоренко. – Ракета удари тренировъчното ни игрище, не остана нищо от мястото, където играехме."

На 22 февруари тимът на Сидоренко – "Металист", проведе тренировка по време на тримесечната зимна пауза в украинското футболно първенство. Два дни по-късно всичко спря – Русия започна военната инвазия. Сега, шест месеца след началото на войната, Украйна подновява своите вътрешни футболни турнири независимо от постоянната опасност, която носи продължаващият конфликт, пише вестник Сега.

За последно мачове в страната имаше през декември, а след това започна зимната пауза. Решението за анулиране на оставащата част от сезон 2021/22 бе окончателно взето през април. "Шахтьор" (Донецк) тогава имаше 47 т. на върха в класирането, с две повече от "Динамо" (Киев).

През юли бе съобщено, че по нареждане на президента Володимир Зеленски новият сезон ще почне на 23 август – Ден на националното знаме на Украйна. Първият мач – между "Шахтьор" (Донецк) и "Металист" (Харков), се игра на Олимпийския стадион в Киев пред празни трибуни и завърши 0:0. В същия ден се играха още три двубоя. На следващия ден обаче - в сряда, двубоят "Рух" (Лвов) и "Металист" (Харков) бе прекъсван заради три заплахи за въздушна атака по време на срещата.

Все пак футболистите събраха смелост и го доиграха, като "Металист" спечели с 2:1. Като нагледно доказателство, че завръщането на футбола няма да е толкова лесно.

"Рестартирането на футбола е голяма стъпка за нашата страна – коментира президентът на украинската футболна асоциация Андрий Павленко. – Това е знак, че Украйна може и ще победи. И също така е сигнал към обществото, че сме уверени."

От началото на руската инвазия много отбори се преместиха в градове в западната част на страната (като Лвов), които се считат за по-безопасни в сравнение с други украински региони.

Грандът "Динамо" (Киев) е сред онези, които смятат да останат на място и да играят в столицата или в околностите. "Металист", отборът на вратаря Сидоренко, обаче се премести да тренира в Ужгород, на границата със Словакия – на 1300 км от Харков, където някои райони бяха тотално унищожени. 

"Когато ние, футболистите, се срещаме, си говорим за всичко – кой къде е бил, когато войната започна, какво сме правили по това време... – разказва 33-годишният Сидоренко, който през февруари замина със самолет за Западна Украйна с приятелката си и скоро след това сключи брак с нея. – Сега тренираме много здраво. Искаме да правим нашите фенове щастливи и да печелим всеки мач."

Все още продължават дискусиите с Министерството на отбраната относно това как е най-добре да се провеждат мачовете този сезон. Според министъра на спорта Вадим Гутсаит няма да бъдат допускани зрители по трибуните, одобрените стадиони ще бъдат снабдени с бомбени укрития и сирени за известяване при въздушно нападение, а освен това около тях ще има военно присъствие. Футболистите на всички отбори вече са предупредени да се прибират в бомбоубежищата при сигнал за тревога.

"Много е важно да възстановим футболните първенства в страната – казва той. – Да продължим да се състезаваме, ще продължим и да се борим и ще победим. Украинският спорт ще спечели победа на всички фронтове и не може да бъде спрян."

"Добре е, че ще се играят мачове във всички лиги. Това ще повдигне духа на всички", смята и футболният шеф Павленко.

Анна Мирончук, играч на женския тим на "Динамо" (Киев), казва, че отборът е развълнуван от перспективата за завръщане на футбола. Според нея това им помага да откъснат мислите си от войната поне за кратко. "За всеки играч е голяма радост да се върне на терена, да играе, да вкарва голове, да печели. Но след това взимаме пак телефоните си в ръка и виждаме новините и какво става в страната", казва Мирончук.

След руската инвазия доста нейни съотборнички е трябвало да живеят в бункери за по две, а някои и повече седмици. 

"Никой не знаеше какво ще стане с футбола – обяснява треньорът на женския "Динамо" Володимир Петренко. – Но директорът на клуба не ни изостави, плащаше ни заплатите. Правехме занимания по "Зуум", давах на момичетата индивидуални задачи. Имахме инструктор по йога, но, разбира се, да тренираш сам не е същото."

В месеците след началото на инвазията мъжкият отбор на "Динамо", "Шахтьор" и националният тим на Украйна изиграха поредица от приятелски мачове извън страната, за да съберат пари за инициативата "Световен тур за мир".

"На първите мачове някои от нас плачеха по време на националния химн – спомня си вратарят на "Шахтьор" Анатолий Трубин, който има два мача за националния тим на Украйна. – "Шахтьор" ме отгледа и затова съм винаги щастлив да играя с фланелката на този клуб."

"Шахтьор" вече изкара осем години в изгнание, тъй като бе принуден да напусне източния град Донецк, когато избухнаха боевете с проруските сепаратисти през 2014 г. Сега градът е на фронтовата линия във войната.

И понеже отборът водеше в украинската лига, когато сезонът бе анулиран, си заслужи място в груповата фаза на Шампионската лига този сезон. "Динамо" стигна до плейофа с "Бенфика", докато "Днипро-1" среща кипърския АЕК (Ларнака) в опит да влезе в групите на Лига Европа.

Разбира се, УЕФА разпореди домакинските мачове на украинските отбори да са извън страната и "Динамо", например, игра първия двубой с "Бенфика" в полския град Лодз (мачът завърши 0:2, а след това киевчани отпаднаха с общ резултат 0:5), а "Днипро-1" посрещна АЕК на стадиона в Кошице (Слвк), където отстъпи с 1:2. "Шахтьор" пък ще домакинства на стадиона на "Легия" (Варшава) в мачовете си в групите на Шампионската лига.

Но докато някои украински отбори вече започнаха сезона, два от първодивизионните едва ли ще се върнат скоро на терена. "Десна" (Чернигов) бе на 7-о място при руската инвазия през февруари. Градът в Северна Украйна, близо до границата с Беларус, през март бе напълно обкръжен от руските войски. Обсадата продължи дълго и в капан попаднаха десетки хиляди жители, много жилищни сгради бяха обстрелвани и разрушени.

Теренът на "Десна" – стадион "Юрий Гагарин", понесе тежки поражения. Членовете на треньорския екип взеха оръжие и се включиха в защитата на града, а клубът помогна за набиране на средства за закупуване на термовизионна техника и дронове. Руснаците се изтеглиха в началото на април, но предстои още много работа за възстановяване на щетите.

Олександър Драмбаев е играч на "Мариупол". Едноименният град е в руини след почти три месеца безмилостни бомбардировки и сега е в руски ръце. "Футболен клуб "Мариупол" в момента не съществува", казва 21-годишният защитник, който в онзи момент е бил играч под наем в "Шахтьор".

Драмбаев се е намирал в чужбина, когато първите руски танкове преминават границата през февруари. Само 15 минути преди да се качи на самолета за Украйна той научава за нападението. Съотборници започнали да му изпращат съобщения, че ракети падат близо до домовете им. Нямало е как да се върне в Мариупол, казали му да си търси друг отбор.

И сега Драмбаев е под наем в белгийския "Зулте" (Варегем). Но все още мисли за родния си клуб. "Липсва ми Мариупол. Бях се влюбил в града, имахме прекрасен терен, съвсем наскоро тревното покритие бе подновено. Имам една фланелка на "Мариупол" и я нося тук, в Белгия. Акт на истинска храброст е да се рестартира футболът в Украйна. Радвам се за това, но в същото време съм много притеснен."