Писател: Умирам от кеф, когато някой се възмущава, че е дал 300 лева за спане и 20 лева за боб яхния

Писателят Роси Антов живее в Пловдив от години. Автор е на книгите „Ключ за жива вода. Разкази“ и „Есента на нежния циник“. Представяме ви кратък негов разказ за особеностите на българския характер, в който ще намерите и едно интересно обяснение в любов към Пловдив

Значи умирам от кеф като прочета, че България е най-красивата страна. Умирам от кеф като прочета, как някой се възмущава, че е платил 300 лева за една нощувка и 20 лева за една бобена яхния. Умирам от кеф, когато някой реве, че е отишъл да почива, а около него е бетон. Абе, въобще напоследък умирам от кеф. И преди да умра, си мисля.

България далеч не е най-красивата страна. Цялата земя е красива. Красиви са ледовете и снеговете по полюсите. Красиви са островите в южните и северни морета. Красиви са пустините, моретата, планините, езерата… Та се чуда.

Абе, българино, кат си решил да едеш боб за 20 лева, що ревеш!? Да беше седнал у съседната кръчма. Там бобът е два и пеесе. И е по-убав. Ама най-много умирам, когато некой ревне от застрояването.

А се е набутал у най-застроеното. А около него десетки хиляди квадратни километри пустош. ¾ от бреговете на морето са пусти. Кво дириш у бетона!? Има селца. Има пусти плажове. Има гора. Явно си мазохист. Буташ се в бетона и не може да видиш красотата на крачка от бетона. То да беше само морето. Ама навсякъде е така.

И после ревете. Ми огледайте се. Искате красота. Има я навсякъде. Тръгнете с колата ей тъй. Нанякъде. Без да търсите нищо. И ще намерите какво ли не. Ще останете изумени от красотата, която сте подминавали, защото я няма в туристическите брошури и рекламни диплянки. Има я навсякъде. Вие избирате.

Днес говоря с един познат. Вчера били в Пловдив. Пили бира в капана. 5 лева бутилката. Ми толкоз е.

Щом някой иска да пие бира за 5 лева. За да усети духа на Капана. Абе, братчед, духът на Капана не е в бирата по пет лева. Той е другаде, ама не си го видял. Той е в момичетата и момчетата, дрънкащи на китара. Взели по бира от некое магазинче в Капана. За левче.

Духът на Капана е в атмосферата по уличките на Капана. В смеха по нощите. В хората, ходещи, седящи, водещи кучета, хранещи котката под масата и целуващи се. Той е в езиците от цял свят, които може да чуеш по тесните улички. Той е в турското кафе, арменските сладки и арабските дюнери. Той е в хилядолетните зидове и колони. Той е в православния храм, католическата катедрала, джамията и синагогата. Които не си пречат. Разбра ли, братчед, къде е духът на този квартал.

Ако не си, зарежи бирата. Отиди до амфитеатъра. И там има бира за 5 лева. Ама не е задължително да ги даваш за бира.

Може да ги дадеш на жената, която проси. Не, че няма пари. Има сигурно повече от среден български бизнесмен. Но проси. Това също е духът на Капана. Но духът е и в книжарниците. И галериите. Духът е и в онази тоалетна на едно кафе в Капана. Пълна с книги…

Това е. А ако не искате да виждате хора, скъсайте туристическите брошури, затворете очи и поставете пръст на картата. И после отидете там. Ще останете изненадани от това, което ще видите. Само трябва да се вгледате.

Източник: Пловдив24