Стотици леярни в Германия са на ръба на оцеляването

Около 600 леярни в Германия, повечето малки и средни предприятия с под 250 служители, се подготвят за трудни месеци, през които ще се борят за своето оцеляване на фона на задълбочаващата се газова криза на континента. За много от тях преживяването на тежката зима би означавало съкращения на персонал, трудни разговори с клиенти и може би временно спиране на дейността.

Герд Рьодерс, директор на 200-годишната фирма G.A. Roeders GmbH, коментира пред Reuters, че се подготвя да спре своята леярна за алуминий, за да опита да оцелее. Планът му е да въведе нов график на работа – три седмици по 24-часови смени, последвани от едноседмично прекъсване. Според него така ще може да поддържа производството, като същевременно намали сметката си за газ.

А тя се е удвоила от миналата година – до 12.3 милиона евро. Ако не вземе трудни решения, Рьодерс смята, че тя би се утроила или дори учетворила през 2023 г.

Планът се очаква да свие разходите за газ, необходим за запалване на пещите всяка сутрин, изчислява Рьодерс – дори това да означава по-голямо заплащане на персонала, който ще трябва да взима и нощни смени.

Предизвикателствата на G.A. Roeders GmbH споделят още стотици леярни, предава economic.bg.

Показваме нашите цени на клиентите и им казваме, че трябва да платят повече“, коментира още 59-годишният Рьодерс. „Не можем да доставяме части, ако инвестираме, а не спечелим нищо обратно.“

Компанията, със заводи в Германия и Чехия, в които работят около 500 души, произвежда над 1000 различни части. Тя обслужва производители на автомобили, като Volkswagen и Continental, както и компании от авиосектора и фирми за медицинска техника. Тези дейности носят на семейната фабрика годишни приходи от 60 млн. евро.

Докато договорите с леярните обикновено включват клауза, която им позволява да таксуват повече, когато цената на метала се увеличи, такава клауза не съществува по отношение на поскъпването на енергията.

Рьодерс казва, че винаги се е стремял да пести енергия – вторият по големина разход на бизнеса след персонала. Този навик той е усвоил от баща си, който изключвал офис компютрите през нощта и лампите по време на обедните почивки.

Но сега фирмата е изправена пред безпрецедентни ръстове.

Цената на газа на нидерландския газов хъб TTF за предния месец, еталонът за Европа, почти се е утроил от началото на годината поради забавяне на доставките на руски газ през „Северен поток 1“ и стегнатия глобален пазар.
И въпреки че фирмата все още разполага с 30 000-литров резервоар с петрол, който не е бил използван от години, влизането му в употреба отново ще се е стъпка назад, каза Рьодерс.

Германският енергиен регулатор призовава предприятията, правителството и потребителите да намалят потреблението на газ и поиска от най-големите фирми да представят спешни планове за допълнително свиване на консумацията през зимата.

И все пак главните изпълнителни директори на германски производители на автомобили, включително Mercedes-Benz и Volkswagen, предупредиха през последните седмици, че поддържането на нивата на производителност съгласно аварийните планове ще работи само ако техните доставчици могат да продължат да доставят части.

Производителите на алуминий, стомана и стъкло, които са от съществено значение за производството на автомобили, разчитат повече на природния газ, отколкото самите автомобилни производители. Това предизвиква опасения от вълнообразен ефект в тяхната глобална клиентска база, ако бъдат принудени да спрат дейността си.

Германските производители на автомобилни компоненти продават на повече от 3000 директни клиенти в Съединените щати, Европа и Япония, като техните продукти достигат до над 100 000 клиенти от второ ниво, изчислява фирмата за анализ на веригите на доставки Interos.

Енергийната криза е последната от поредица сътресения – тръгвайки от изискванията за ограничаване на въглеродните емисии и затрудненията във веригите на доставки, стигайки до въвеждането на по-строги закони за надлежна проверка, особени предизвикателни за малките предприятия.

„Преминаването към агрегати, задвижвани от електричество, изисква мащабно обновяване и в най-добрия случай е възможно в средносрочен план“, посочва говорител на Германската асоциация на леярните.

Понастоящем не е налична друга технология освен запалване на машини с газ.“

Заедно с алианс от други производители на алуминий и университет, G.A. Roeders получи правителствено финансиране за проектиране на прототипна пещ за топене, която може да работи със смес от 30 – 40% водород и 60 – 70% газ. Целта е в крайна сметка да може да работи изключително с водород.

Интересът към проекта се е увеличил многократно след инвазията на Русия в Украйна, отбелязва Рьодерс. Все още обаче има много препятствия, преди да може да започне да функционира – от разширяване на технологията до създаване на мрежа за зареждане с водород.

За да се индустриализира нещо подобно, обикновено са необходими поне пет години. Ще трябва да се облечем топло, все още нямаме водородна фурна.“