Георги Буюклиев: Болното дете „Фамагуста Ахелой“ оздравя и всички 250 апартамента са продадени
Преди близо една година Флагман.Бг публикува статията: „Вложих във „Фамагуста-Ахелой“ 20 милиона и мечтая да видя комплексът пълен с живот“, в която разказа историята на могъщата някога строителна фирма „Буюкстрой“ и нейния най-грандиозен проект. Вместо обаче да спечели милиони от него, поради неблагоприятно стечение на обстоятелствата тя бе доведена до несъстоятелност, а част от апартаментите във „Фамагуста-Ахелой“ – обявени за публична продажба. „Юридически нищо не ме задържа в комплекса, но той е моето голямо строително дете със здравословни проблеми и аз трябва да му помогна да оздравее“, каза тогава управителят Георги Буюклиев. Той обясни, че фирмата му „Билдинг сити“ поддържа цялата инфраструктура на комплекса, като годишно разходите за това са между 120 и 150 000 лева или близо 2 милиона за целия период досега.
Какво се случва тук към днешна дата, продадени ли са всички апартаменти и на какви цени, след като на търга обявените за продажба жилища бяха между 50 и 115 кв.м. и се предлагаха на цени от 20 до 50 хил. лева. Или между 450 и 480 лв. за квадрат.
Потърсихме отговор от строителя на комплекса.
- Г-н Буюклиев, как стоят нещата във „Фамагуста Ахелой“ към този момент?
- Както знаете, за погасяване на кредита, с който изградих комплекса и задълженията ми към НАП, аз предоставих имоти на стойност 15 милиона лева. По мое желание адвокатът ми издейства от съда продажбата на имотите да става не по общите правила с публичен търг, а с пряко договаряне и аз да бъда посредник на синдика и неговия адвокат. Освен това с тях се договорихме да оказвам помощ при осъществяване на сделките. И така аз посрещах клиентите, запознавах ги с комплекса и неговите придобивки, като моето желание беше не да получа възвръщаемост на вложените средства, а да видя комплекса пълен с живот, той да заработи така, както съм го построил.
- В началото на миналата година бяха обявени на публична продан 83 апартамента. Продадени ли са вече?
- Към днешна дата всичките 250 апартамента вече си имат собственици. Аз вложих допълнително средства, за да освежа цялата инфраструктура, външният басейн бе снабден с допълнителни шезлонги и чадъри, заработиха ресторантът, супермаркетът, лоби барът, фитнесът, детска площадка. Новите собственици идват и изказват благодарност за всичките удобства, които им предлагаме. С две думи - болното дете оздравя и вие можете да се уверите сами в това, ако го посетите. Спокойно мога да кажа, че мечтата ми се сбъдна.
- А имате ли мечти, които не успяха да се сбъднат?
- Преди много години една ваша колежка ме попита какво мечтая да се случи в бъдеще? Отговорих й, че искам да видя как от Колодрума до жп-гарата на мястото на малките семейни къщички се издигат красиви кооперации с търговски партери. Сега обаче бих отговорил по друг начин: „Всичко, построено през изминалите 60 години под мое ръководство, да продължи да служи на хората.“ Другият й въпрос беше: „С какво не мога да се справя?“. Отговорих: „С човешките взаимоотношения.“ Така мислех тогава, така мисля и сега. За съжаление изглежда с това убеждение ще си отида от този свят. То беше затвърдено наскоро от един малък случай, които уби илюзиите ми, че всички хора ще ме оценят правилно и при среща с моите бивши клиенти ще виждам усмивки, признателност и благодарност.
- Какво точно се случи?
- Наскоро в комплекс „Фамагуста“ един мой клиент покани свои приятели да празнуват рождения му ден в ресторанта. Прекарали празника много добре. На другия ден аз бях седнал отвън срещу басейна, а те дойдоха да обядват. Рожденикът и двамата му приятели седнаха за малко до мен и той ме запозна с тях. Единият бе представен като мой колега - главен инженер на една от най-големите строителни фирми сега в Бургас. Поговорихме си десетина минути и той изведнъж ми каза, че ме помни от изкопа, които съм направил в „Зорница“ и после съм го заровил.
- Това е проектът, който пропадна, след като Българо-Американската банка ви отказа обещания кредит от 2 милиона долара?
- Да, случаят е от 1996 г., тогава той е бил момче на десетина години. Стана ми интересно защо само с това ме помни, а той каза: „Защото баща ми беше кандидат да се включи в строежа за апартамент.“ Тогава го попитах: „Баща ти почувства ли се ощетен?“. Той отговори: „Не, Вие му предложихте жилище във вече построения комплекс „Лазур“. Значи това момче е отраснало в жилище, построено от мен, но не ме е запомнило с това, а че „Буюкстрой“ прави първа копка и после засипва обратно изкопа. То навярно силно се е възмутило, че има такива некадърни ръководители в строителството и затова си е дало дума да завърши строителство и да започне да строи, но не с такива неудачници като мен, т.е. да не допуска да се разочароват хората, когато избират къде да купят жилище. И докато размишлявах, вторият приятел ми каза: „И аз те познавам, аз съм твой клиент на ул. „Македония“ /значи един от най-първите ми клиенти и доколкото разбрах все още живее там/.
- Какво Ви показаха тези двама мъже?
- Тази среща с тях донякъде разби мечтата ми, че като излезем със съпругата ми в града и срещнем наши клиенти, те ще ни поздравят с усмивка, а ние ще се чувстваме достатъчно богати от тяхната благодарност. Ето това са „човешките взаимоотношения“. Искаше ми се тези двама мъже, като гости на построения от мен комплекс, да ме поздравят, че живеят в построени от мен жилища. С две думи - мечтата ми да виждам само благодарни клиенти се изпари, след като разбрах, че за някои от тях аз съм само „изкопал и после заринал“. А какво ми остава ли? Да се връщам и още, и още, и още от първата ми работа в Кремиковци до днес. През всичките обекти, които съм ръководил и построил, и утехата, че зад себе си оставям и много доволни хора. Човекът е човек, когато преди да си замине от този свят остави трайни следи след себе си в полза на хората.