Властването на ума над материята: Какво е плацебо ефектът?

Един от най-завладяващите медицински феномени в медицината и психологията определено е плацебо ефектът. В медицината за плацебо се счита всяко медицинско лечение, което не е "истинско". Това може да е фалшиво хапче, инжекция или в някои случаи дори фалшива операция.

Ефектът плацебо, който е буквален пример за власт на ума над материята, се предполага, че ви "лекува" просто като ви кара да мислите, че сте получили лечение, предава vesti.bg.

Ефектът е широко изследван и плацебо продължава да се използва в медицинските изследвания и днес. Въпреки че днес плацебото не се счита за етично медицинско лечение, то е било широко използвано през вековете. И така, откъде идва плацебо ефектът и на какво точно е способен той?

Фалшив или ласкав?

Както вече споменахме, плацебо е всяка форма на медицинско лечение, която е определена като съзнателно "фалшива". Тъй като са известни фалшиви лечения, те вече не се предписват от лекарите. В днешно време плацебото често се използва като контролна група в клинични изпитвания. Това означава, че отговорите на експерименталната група (участниците с истинското лечение) се сравняват с отговорите на контролната група (участниците с фалшивото лечение ). Ако при клиничното изпитване има значително повече съобщения за излекуване от експерименталната група, се смята, че лекарството "доказано действа".

Терминът "плацебо" идва от една стара латинска фраза: "Placebo Domino in regione vivorum", която се превежда като "Ще угодя на Господ в страната на живите".

С течение на времето терминът "плацебо" съществено означава "ласкател" или "да ласкаеш", като "плацебо" на погребение означава да се преструваш, че познаваш починалия, за да получиш безплатна храна, тъй като за целта трябва да "ласкаеш" семейството.

В крайна сметка "плацебо" започнало да означава всичко, което е приятно на другите, независимо дали е вярно или не.

Дори ако даден човек не е бил приятел на починалия, на семейството му е било приятно да вярва, че е такъв. По същия начин, дори ако дадено лекарство не действа истински, на пациента му е приятно да си мисли, че е излекуван. Този манталитет е довел до това, че лекарите са предписвали не само "фалшиви" лекарства, но и такива, които според тях са били "слаби" или "неефективни", дори и да са имали някакво ниво на функционалност.

Появата на д-р Плацебо

В по-късните години плацебото започва да навлиза от погребенията в медицината. Тъй като общото разбиране в световен мащаб е, че лекарите трябва не само да лекуват пациентите си, но и да ги накарат да се чувстват по-добре, плацебото се използва, за да даде спокойствие на нелечимо болните пациенти.  През целия XVIII век лекарите предписвали плацебо, за да задоволят търсенето на пациентите, да отговорят на очакванията им и да разсеят слуховете за лекари, които отказват да предписват лечение.

Първият случай на използване на термина "плацебо" по отношение на медицинското лечение се появява в края на XVII в. в "Мемоари за банята": или "Наблюдения през четиридесет години практика" на д-р Робърт Пиърс. В тази книга той описва един "д-р Плацебо", който лекувал пациентите си предимно с маниера си на работа, а не с действителните си медицински средства.

След публикуването на тази книга, през 1752 г. се появява първият известен случай на предписване на плацебо от лекар. Д-р Уилям Смели, шотландски акушер-гинеколог, веднъж пише:

"Ще бъде удобно да се предпише някакъв невинен плацемус, който тя може да приема между часовете, за да се разсее времето и да се задоволи въображението ѝ."

Placemus, друг термин за плацебо, показва, че той е бил готов да предпише на пациентката съзнателно фалшиво лечение, само за да я успокои.

Робърт Хупър, британски лекар през XVIII и XIX век, публикува през 1811 г. Quincy's Lexicon-medicum, ранен медицински речник. В този речник Хупър дефинира "плацебо" като "епитет, който се дава на всяко лекарство, пригодено повече да радва, отколкото да носи полза на пациента". В крайна сметка целта на плацебото е била да успокои пациента, независимо дали е имало ефективно алтернативно лечение или не.

Този привидно безобиден мотив за предписването на плацебо обаче не се приема положително от всички. Някои хора, като например американският лекар Ричард Кабот, са критикували плацебото, като са смятали, че използването му е измамно.

Други обаче твърдят, че съществува "плацебо парадокс". Парадоксът твърди, че макар използването на плацебо да изглежда неетично, неизползването на лечение, което действа, също може да е неетично. Ако плацебото действа в някои случаи, защо лекарят да не го използва?

За тракторите и похвалите

Един от най-известните конкретни случаи на даване на плацебо на пациент се случва през 1799 г. от британския лекар Джон Хейгарт. Хейгарт е видял в продажба ново "медицинско средство", наречено "трактори на Перкинс" - метални пръчки, за които се твърди, че "извличат болестта от тялото", като го освобождават от електрическа течност. Твърди се, че лечението е било толкова популярно по онова време, че дори Джордж Вашингтон е имал комплект от тези трактори.

Без да се доверява на новото лечение, Хейгарт лекува пациентите си както с истинските трактори "Пъркинс", така и с фалшиви дървени трактори "Пъркинс", които той изработва, за да изглеждат идентични с истинските.

Той открива, че 4 от 5 души, лекувани от ревматизъм с фалшиви трактори, съобщават, че са се почувствали по-добре след използването им. Той намира тези резултати за очарователни и иска да направи повече изследвания за легитимността на новите медицински средства. Хейгарт също така изказал предположение, че тракторите може да не са работили чрез електричество, а чрез "вяра".

Макар че самият Хайгарт не нарича това явление плацебо ефект, той отбелязва тези резултати в книгата си "Въображението като причина и лек за телесните разстройства". През XVIII в. и други автори използват термина "плацебо ефект", но до Хайгарт те не се свързват напълно с конкретен медицински експеримент.

През XIX и XX в. други лекари следват Haygarth, като провеждат свои собствени плацебо експерименти, за да проверят легитимността на различни лечения. В много случаи лекарите откриват, че плацебото дори действа по-добре от някои от новите медицински методи, тъй като действителните методи на лечение понякога предизвикват вредни странични ефекти, докато плацебото не ги предизвиква.

Френският фармацевт Емил Куе в края на XIX в. особено популяризира плацебо ефекта. Той предписвал плацебо, разказвал на пациента за големия успех на лекарството сред други свои пациенти и дори устно хвалел пациентите, след като те приемали лекарството. Това "представяне", използвано при предписването на лекарства, е довело до положителен отговор от страна на много от пациентите му, което той описва в книгата си "Самоусъвършенстване чрез съзнателна автосугестия" от 1920 г. .

Бийчър и мощното плацебо

Новината за плацебо ефекта се разпространява в началото на XX в. благодарение на увеличаването на евтиния печат и комуникацията на разстояние. През 1920 г. в статия в The Lancet веднъж е използван терминът "плацебо ефект". Анестезиологът от Втората световна война Хенри Бийчър научава термина от този тип публикации и става пряк свидетел на това по време на войната.

Когато на бойното поле липсвал морфин, медицинските сестри се престрували, че инжектират морфин на ранените войници, и те твърдели, че не усещат болка. В действителност им е бил инжектиран само физиологичен разтвор.

Наблюденията на Бийчър водят до по-нататъшно разглеждане на плацебото в медицинските изследвания. Той отбелязва, че повечето плацебо са ефективни, когато лечението трябва да промени възприятието, например възприятието на болката или психичните състояния като депресия.

През целия XX век това се взема под внимание, за да се тества функционалността на лекарствата за тези състояния. През 50-те години на ХХ век Бийчър публикува известната си статия "Мощното плацебо", в която твърди, че 35% от пациентите твърдят, че са получили подобрение на симптомите само след плацебо.

Макар че тези резултати били очарователни, лекарите и изследователите през 90-те години на ХХ век поставиха тези резултати под въпрос. Според тях някои от наблюдаваните от Бийчър здравословни състояния биха могли да бъдат излекувани по естествен път от организма с течение на времето. Това би означавало, че само плацебото не е било причина за възприетото от тях излекуване.

Поради съмненията в работата на Бийчър, бъдещите плацебо опити трябва да бъдат завършени. Тъй като плацебото се използва предимно при изпитвания на състояния, основани на възприятието, поставянето му срещу лечение на състояния, които не могат непременно да бъдат възприети (напр. рак, аневризми и др.), вероятно няма да бъде ефективно (и дори може да бъде неетично).

Бъдещите изпитвания ще трябва да сравняват възприятието от използването на плацебо спрямо използването на никакво лечение. Това ще позволи на лекарите да наблюдават дали естественото излекуване с течение на времето е сравнимо с "излекуването", наблюдавано при пациентите на плацебо.

Всъщност някои от тези експерименти вече са проведени и резултатите показват, че има малко доказателства, че плацебото предизвиква някакъв вид изцеление при пациентите. За тези, които твърдят, че са се почувствали по-добре, учените подозират, че е възможно да е имало известно отклонение, основано на приемането на "лекарство", което е довело до малък плацебо ефект сред някои лица.

Аргументите на други лекари гласят, че тези експерименти не могат да се приемат сериозно, тъй като са използвани множество плацебо при различни условия. Тъй като някои състояния се основават на възприятие, а други не, резултатите могат да бъдат неточни.

Поради тези противоречия клиничните изпитвания с плацебо все още се използват пълноценно. Всъщност някои лекари вече използват плацебо операции, за да установят дали плацебо ефектът действа извън захарните хапчета и фалшивите инжекции. През 2002 г. д-р Брус Мозли извършва операция на коляното на 180 души със силни болки в коляното. Уловката?

Половината от тях са били фалшиви операции.

Пациентите са били поставени под упойка и на коляното им е направен малък разрез, но не е извършена друга част от операцията. В повече от половината от опитите фалшивата операция се оказва също толкова ефективна, колкото и истинската.