Родителите на Денис Теофиков представят сина си какъвто продуцентите не му разрешаваха да бъде

Осем месеца след като загина, Денис Теофиков продължава да се появява с нови и непознати записи в канал с неговото име в YouTube, който родителите му създадоха посмъртно.

Там те представят сина си такъв, какъвто неговият продуцент Николай Пашев не му позволяваше да бъде. Публикувани са вече 7 неизлъчвани и неиздавани негови записи. Приживе Теофиков имаше много рестриктивен договор с Пашев, в който му бе забранено практически всичко друго, освен да пее чалга.

Нямал е право да пее музика в други стилове, да излиза на сцената на концерти на други изпълнители, дори за секунди, да дава интервюта без одобрение; да публикува в социалните мрежи свои мисли и разсъждения за живота, освен снимки без текст; нямал е право дори да си прави профил в Ютюб. С такъв той се сдобива седем дни след смъртта си.

Още първото видео показва Теофиков съвсем различен от продуцентската визия за него - на наивно глуповато момченце, което единствено пее чалга. Денис разказва поетично за първата си платонична любов в Испания, където е живял, и пее на испански без никакъв акцент.

В друго видео е публикуван негов кавър на песента „Детство“, изпълнявана в оригинал от нашумелия преди 4 години руски поп дует на братята близнаци Рауф и Фаик. Теофиков пее на руски, макар и с акцент.

В следваща публикация той изпълнява на арменски парчето „Не си отивай“ на арменския рапър Супер Сако. Записите са предимно с лошо качество, правени са с подръчни средства, вероятно у дома, защото договорът му е забранявал да записва подобни „неправилни“ неща в студио.

Продуцентът му Николай Пашев опита да оправдае прекалените ограничения, които му е налагал. В единственото голямо интервю, което даде за Нова телевизия седмица след смъртта на изпълнителя, Пашев, който също е доста млад, разказва за себе си, че е бил като настойник на Теофиков; човек, който му е давал правилни съвети за живота. Няколкото екранни снимки от разговори между двамата обаче показват Пашев като човек, който трудно се справя дори с българската граматика.