Защо бат Петьо Пандира викаше „Хайде, кювлии! Мостът тръгва за Поморие!”

Митко Иванов е изследовател на историята на Бургас, който има три издадени книги и около 300 написани статии. Той е съавтор на „История на Бургас”. Познат е още с труда си, разказващ за най-големия дарител Александър Геогриев Коджакафалията – „Мълчанието на Александър”. По диплома и по професия е художник, иконописец. Занимава се и с реставрация. Създател е и е ръководител на голяма частна школа по изобразително изкуство за деца. Разговаряме с него във връзка с предстоящото представяне на най-новата му книга, която ще предизвика особен интерес както сред младите, така и сред по-старите бургазлии.  Става въпрос за „Бургаският жаргон до 1989 г.”. Четете повече.

-Г-н Иванов, предстои да издадете една от най-интересните книги за годината, свързна с анализ на бургаския жаргон до 1989 г. Как дойде първоначално идеята да се захванете с такава сложна задача?

-Всичко започна с един проект, който трябваше да проследи историята на легендарните бургаски кръчми. Когато навлязох в материята обаче се оказа, че няма как този разказ да бъде разказан в една тема и се разклони от само себе си на две – веднъж за самите култови места, а втори път за живия живот, за хората, лицата и историите, които са разказвали те. Нямаше как да не стигнем и до специфичния изказ на тези личности, и от там - до жаргона. Когато започнах, като всеки любител, да събирам думичките, постепенно открих за себе си две неща – че бургаският жаргон има много ярък облик; и дебело подчертавам – идеята да дефинираме градския жаргон като отделен тип. До момента в научната литература и в трудовете на най-известните ни специалисти, като Георги Армянов, градският жаргон не е дефиниран. Има причини за това, но така или иначе аз си позволих да го оспоря и да опитам да въведа това ново понятие, което е различно от младежкия жаргон и другите, които се ползват. И така постепенно стигаме до финала на проекта, който предстои. Не съм го съобщавал до момента, но подготвяме успоредно 3 издания, а не едно. Първото е съкратено научно съобщение в рамките на 15 страници, където се засягат всичките основни проблеми. Второто е популярното издание, което предстои да бъде представено на 14 юли, а третото е проект с крайна дата близкото бъдеще – „нецензурирана” версия на книгата, която ще бъде с твърда корица и за която се надяваме да е на пазара в близките месеци.

-Какъв е процесът, по който търсите историята на конкретна дума от жаргона?

-Започнахме с т.нар. „черен труд” – това е прехвърлянето на думи от 15-те най-големи български речника. Не говорим само за многотомника на БАН, а също и за най-сериозните издания в диалектологията, както и за термини-заемки от гръцки и турски език, и специализирани речници за архаизми. След това минахме през около 50 човека, които анкетирахме – стари бургазлии, но и нарочно подбрани млади хора, за да може да се направи съпоставката с преливането на жаргона между поколенията. Сред тези хора имаше и между 10 и 15 процента такива, които не са от Бургас. Заложихме предимно на хора от Източна България, за да проследим дали жаргонът е чисто бургаски, или прелива между регионите. Опитахме се да датираме информацията, за да уловим и посоката на преливането – дали от Бургас към вътрешността, или обратното. Анкетирахме и 5-6 лица, които са живели в най-различни региони на страната.

-Имаше притеснения, че книгата няма да може да излезе до края на лятото.

-Технически всичко е наред. Закъсняхме малко, но това не е фатално. Концепцията ни беше дали няма да е по-добре заради забавянето да отложим представянето за след края на активния летен сезон. В крайна сметка обаче надделя друго – лятото е прекрасен сезон, в който точно това четиво да се озове в ръцете на любопитния читател. С удоволствие споделям, че книгата може да се чете безразборно – от средата през началото и към края например или дори на посоки. При всяка възлова и интересна дума в описания жаргон има препратки към други думи, които лесно ще бъдат издирени по азбучен ред, тъй като формалната структура е тази на речник. Това е типично лятно четиви – леко за четене и напечатано в най-големия размер букви, който се използва - №12. Надявам се по-старите момчета, както ги наричам със симпатия – хора на над 70-годишна възраст, които ми бяха информатори, да могат да четат текста дори без помощни средства.

-Думите „речник” и „леко четиво” сякаш не могат да влязат в едно изречение, противоречат си. Каква е структурата на книгата и защо казвате, че се чете лесно?

-Тя представлява речникова статия, съставена от думи с тяхното обяснение, както и кратки истории за семантиката и етимологията им. Самите думи и речниковите статии към тях са силно съкратени. Не са обозначени технически и всички параметри, характерни за речника. Тоест в традиционния речник, за определена дума пише род, число и т.н., а в книгата ми това го няма. Важен момент е, че много често буквалното значение на дадена жаргонна дума е посочено като второстепенно или дори не е посочено. В този смисъл формално книгата е речник, но липсват основните характеристики на академичния такъв труд. Освен това с подходящата доза чувство за хумор съм опитал да вложа и определени истории за развитието или ползването на конкретна дума, където това е приложимо. Така възловите думи от жаргона или както шеговито ги наричаме „култови” успяват да оживеят чрез история, а в някои случаи дори истории.

-Без да разваляме изненадата преди книгата да е излязла, можем ли да загатнем за някоя от историите за жаргонни думи или да дадем пример за това какво като цяло може да намери читателя в "Бургаският жаргон до 1989 г."?

-Най-много внимание в книгата, по някакъв начин се е получило така, че е отделено на „Градът и селото”. Това е темата за „кювлиите”, „дуритата”, преселниците, „исикийците”, за пришълците от „Странджанските Алпи”. Това не е търсен ефект, но като че ли наистина за това е отделен доста текст. Тук влизат не само вече познатите истории, като тази за Петьо Пандира, който на пълния с разхождащи се туристи/кювлии/дурита Мост, изпищял „Хайде, кювлии! Мостът тръгва за Поморие!”, палейки мотора, снабдяващ брега чрез помпа. По този начин се разбирало кои са местни и кои са „кювлии” – турист бил всеки, който се разбяга. Останалите познавали добре своя зевзек.

Опитахме се да вкараме в книгата и няколко истории, които до момента не са били публикувани. Така например аз с голямо удоволствие разказвам истории от жк „Славейков”, където съм живял доста години – с много ирония, без никакви комплекси и без никакви задръжки. Да, там живееха „гъстонаселени весели селяни”. Да, те пържеха лютеница в тави, което се случваше на грамадни огньове на есен. Да, пространството, където днес почти навсякъде е градинка, тогава беше градина в истинския смисъл на думата – не за разходки, а такива, в които се отглеждат лук, чесън и т.н. Да, в същото време това бяха места, които се превръщаха в бунища, защото се изхвърляше всички там.

Разбира се, бургите от центъра гледаха с голяма ирония и даже сарказъм на този специфичен начин на живот на „гъстонаселените весели селяни”. Не че те им обръщаха някакво внимание. Напротив – те знаеха как да се забавляват. Интересно беше, че на определни празници задължително се устройваха „канонади” от гърмежи. Някой би казал, че това днес е познато с пиратките, но това съвсем не е така. Аналогията е много далечна. В жк „Славейков” живееха хиляди семейства на военни и канонадите продължаваха по половин час на големите празници и бяха с бойно оръжие, разбира се. Комунистическата власт, по някакъв невъобразим и неразбираем начин изтърпяваше всичко това. Факт е, че до сериозни инциденти не се стигна нито веднъж.

-Книгата ще представите на 14 юли. Кой е издател и кой ви помогна за съставянето на този труд?

-Издател е Регионална библиотека „Пейо Яворов”. Поканата дойде от тяхна страна, за което ще използвам момента да им благодаря. Благодаря още на редактора Добрина Топалова, консултанта Керана Ангелова, коректора Йоана Иванова, както и на фотографите Мирослава Бачева и Жечо Планински. Работил съм и друг път с тази институция, отношенията ни са партньорски и са от дълги години. С тях се разбираме с много малко думи и традиционно нашите съвместни начинания са успешни – надявам се и сега да стане така. Разбира се се радвам, че представянето ще бъде в новата сграда на библиотеката на ул. „Св.св. Кирил и Методий”. Имах шанса да се разходя във всички нейни кътчета и усещането наистина е великолепно. На всички критици, които имаха резерви относно реконструкцията на старото известно Немско училище и които не бяха съгласни, искам да кажа, че аз винаги съм бил на страната на опазването на културата. В случая тази сграда не беше паметник на културата и все пак нейният силует беше съхранен и сега усещането вътре, като храм на книгата, е невероятно.

-Какъв е тиражът на книгата и къде можем да я намерим?

-Около 1000 бройки първоначално. Планът ни е този тираж бързо да бъде изчерпан не само заради заявения вече значителен интерес, но и заради вярата, че бургазлии имат нужда от това четиво. Цената ще бъде 25 лв., но ексклузивно, в деня на представянето ще бъде пусната за 20 лв. на бройка – сума, която считаме, че е приемлива на фона на ескалиращата инфлация. Оформлението е доста добро, корицата е стабилна с т.нар. „крилца” или „подгъви”. Крайната идея беше да имаме стабилен продукт – усещане за твърда корица, но и лекота и чувство за по-лежетно и по-весело и ежедневно четиво. На няколко пъти стана въпрос за „леко четиво” и бързам да подчертая нещо важно: Тези, които искат да намерят по-сериозни и по-дълбок пласт в книгата, ще успеят да го открият, но той е „кодиран” по-навътре в текста. Тоест всеки, който иска да използва книгата като лятно четиво, може да го направи, но и по-педантичните читатели ще открият и научната информация, която е „кодирана” на кратко и пестеливо между страниците на отделни възлови места.

-Много бургаско звучи „Най-лекото четиво”.

-Ние, бургазлии имаме много ярки характеристики, особено в очите на гражданите от провинцията, от София и т.н., но истината е, че всички сме различни. Мисля, че мога да отговоря и на желаещите на лекото лятно четиво, но и на тези, които искат по-задълбочена информация.