Ангели повили новороденият Илия с огнени пелени и го накърмили с ламък

На 20 юли Българската православна църква почита паметта на св. пророк Илия - един от най-великите измежду старозаветните праведници, могъщ изобличител на езичеството и предвестник на истинната вяра в Единия Бог.

Християнската църква го нарича още от древността "пророк и предсказател на великите Божи дела", "ангел в плът" и "предтеча на второто Христово пришествие".

Той живял около 900 г. пр. Христа и бил родом от град Тесвия в Палестина. Когато се родил, баща му получил видение - внушителни мъже го поздравили, повили бебето с огнени пелени и го накърмили с пламък.

Смутен, той разказал това на свещениците в Йерусалим, а те го успокоили с думите: "Не бой се, твоят син ще живее в светлина и ще съди израилския народ с огън и меч." Това обяснява и името на Илия, което означава сила господня.

Хората от всички времена са оказвали почит към неговата нравствена извисеност и духовна близост с Бога. И до днес стъпките му в Палестина се смятат за осветени от силата му.

Денят на св. пророк Илия е сред най-почитаните от българския народ празници. Много от православните храмове у нас, особено в Югозападна България, носят името му.

Вярващите почитат светеца, който е покровител на светкавиците и гръмотевиците и пази реколтата на стопаните от пожари.

Св. Илия носи дъжд и влага и закриля живота.

Заради силата, която притежавал, нашият народ го нарича Илия Гърмодолец, Гърмоломник, Гръмовник. В народните представи той препуска по небето със златна колесница, от която изпраща огнени стрели.

В българския народен календар Илинден е най-големият летен празник по време на жътва и вършитба. Празнуват и занаятчиите кожухари, самарджии и фурнаджии, защото св. Илия е техен покровител.

Именници пък са Илия, Илиян, Илко и Илияна.

На Илинден селските стопани у нас правят молебени за дъжд, а в отделни региони в България в деня срещу празника се извършва и обредното гонене на змей - символ на сушата.

Този празник в България носи и друг знак, свързан с Илинденско- Преображенското въстание от 1903 г. - връхна точка в освободителното движение на българите в началото на XX в.