Д-р Петко Димов, МБАЛ "Бургасмед": Стремим се към все повече миниинвазивни операции, дори при спешни случаи

Хирургичното отделение на МБАЛ "Бургасмед" е оборудвано с всички апаратури, които са необходими на звеното, извършващо пълен обем хирургични интервенции за трето ниво, което е най-високото

Ключови думи: д-р петко димов, мбал бургасмед, хирургично отделение, началник, интервю, лапороскопски операции

Д-р Петко Димов е началникът на Отделението по хурургия в МБАЛ "Бургасмед". Той завършва медицина в Медицински университет гр. Плевен през 2000 г. Придобива специалност по Обща хирургия през 2007 г. , а седем години по-късно завършва и Здравен мениджмънт. В периода 2000 – 2001 г. д-р Димов работи в МБАЛ - гр. Бургас. През 2001 - 2002 г. е в Първа хирургия на Университетска болница - гр.Плевен. Между 2002 – 2003 г. е във Втора хирургия на Александровска болница - гр. София. За периода 2003 – 2008 г. е ординатор в Клиниката по жлъчночернодробна и панкреатична хирургия към ВМА. Между 2008 – 2018 г. е началник на отделение, Клиника по коремна хирургия във ВМА. Преминал е редица курсове и специализации, сред които по Основи на лапароскопската хирургия, Лапароскопска хирургия на дебелото черво, Лапароскопска хирургия на стомаха, Хирургия на черен дроб и панкреас, VAC Терапия - Лойперсдорф, Австрия. През 2018 г. му се присъжда степен Доктор по научната специалност „Обща хирургия“ от ВМА, София. Членува в БЛС, Българско хирургическо дружество, IASGO (Международната асоциация на хирурзи, гастроентеролози и онколози).

- Д-р Димов, промени ли пандемията ритъма на работа в отделението и как премахването на ковид ограниченията се отрази по отношение на планираните операции?

- Едва ли има сфера в нашия живот, която да не е претърпяла негативи през тези две години във връзка с ковид 19. Мисля обаче, че най-тежко се отрази на здравеопазването. Пандемията, разбира се, промени ритъма на работа и в нашето отделение, неколкократно се преустановяваха плановите операции за месеци. Винаги са ни учили, че пациентът е по-добре да бъде опериран планово, защото тогава изходът е най-благоприятен. Непрекъснато говоря на пациентите, че в условия на спешност първо се прави най-минималното, второ - може да се промени видът и методът на оперативната интервенция, винаги става по-трудно за хирурга и по-рисково за пациента. И изведнъж трябва да им казвам, че не могат да бъдат оперирани в планов порядък за неопределено време. Пациентите пристигаха, когато вече имат редица усложнения и резултатите естествено не бяха такива, каквито бихме искали и от двете страни. Много пациенти починаха в ковид отделения от хирургични усложнения, но поради положителен ковид тест са попаднали в ковид отделение. Това е нелепо и се надявам да не се повтаря. Имали сме и пациенти с остро хирургично заболяване, но с положителен ковид тест, със или без симптоми, на които им е отказвано хирургично лечение в редица болници. Приемали сме ги, оперирали сме ги, без да ни е грижа за вирусното заболяване и сме ги изписвали по живо, по здраво. Всички в отделението преболедувахме ковид, но бяхме спокойни, лекувахме се правилно и се справихме без никакви усложнения.

- Въпреки че SARS-CoV-2 едва ли има пряко въздействие в областта на хирургията, все пак кои симптоми доминират при вашите пациенти, в резултат на инфектиране с вируса?

- При нашите пациенти, прекарали ковид не съм забелязвал симптоми, свързани с вируса, както някои колеги говореха за „постковиден синдром“. По-често сме наблюдавали симптоми, свързани с масово прилаганото лечение, най-често кървене от прилагането на антикоагуланти. Някои такива пациенти са стигали до оперативна намеса поради животозастрашаващи хематоми. Изключително голям брой пациенти, лекувани от ковид, са идвали с частична чревна непроходимост, поради пареза на червата от приема на купища медикаменти, с тежки дисбактериози, поради безразборния прием на антибиотици. Такива пациенти понякога не могат да се оправят с години, а това може да доведе и до психически разстройства.

- С каква техника е оборудван операционният блок на отделението и колко лапароскопски интервенции при спешни хирургични състояния извършват вашите екипи годишно?

- Нашето отделение е оборудвано с всички апаратури, които са необходими на хирургично звено, извършващо пълен обем хирургични интервенции за трето ниво, което е най-високото. Стремим се към все повече миниинвазивни операции, които са доказали своето предимство в световен мащаб. За миналата година например сме извършили над 1100 операции, 60% от които са били лапароскопски. Освен при планови операции, лапароскопски методи прилагаме и при всякакъв вид спешни операции. Основен проблем в България пред лапароскопската хирургия e финансирането на необходимите скъпоструващи консумативи. Те не се поемат от НЗОК, а изцяло от пациентите. Когато ме попитат пациенти коя операция е по-добра, отговарям, че ако лечението включваше и консумативите, въобще нямаше да ги питам каква операция искат.

- Вашето име фигурира в престижната класация "Лекарите, на които вярваме”. Какво е най-важното за спечелването на доверието на пациентите?

- Моето име фигурира в тази класация в три поредни години. Винаги казвам на пациентите, че за да се случи всичко добре, трябва да си имаме взаимно доверие. Те трябва да ми се доверят изцяло, аз трябва да им вярвам, че няма да ме подведат с някоя невярна информация или с неизпълнена заръка. За мен най-важното във всяка една връзка между хората е отношението. Когато всички се поставим на един пиедестал, процесите протичат безпроблемно. Един човек, който обаче работи с хора трябва да бъде и психолог, няма как. Подходът към всеки отделен пациент не може да бъде един и същ. Лекарят трябва да може едно и също нещо да го обясни по 101 начина и да бъде търпелив. Това е моята философия.