Жилищата в България - претъпкани, но за сметка на това скъпи
България се оказва антирекордьор по пореден показател - 39,5 на сто от българите живеят в претъпкани жилища.
Данните са от последното проучване на Евростат, което ни нарежда малко след Румъния, Латвия и Полша. В най-малко пренаселени жилища пък се помещават жителите на Кипър, Малта, Ирландия и Нидерландия.
От Евростат припомнят, че има ясно разписани критерии, според които дадено жилище се води претъпкано.
Първото изискване е всяко домакинство да има една отделна стая тип всекидневна, която е за общо ползване. Семейната двойка в едно домакинство също така трябва да разполага с отделна собствена спалня, като същото се отнася и за всеки пълнолетен член на семейството, който не е обвързан.
Ако децата между 12 и 17 години са от различни полове, те също трябва да разполагат с отделни стаи, а не да бъдат настанени в една обща.
Децата под 12 години могат да съжителстват в една стая, независимо от кой пол са. В такъв случай обаче в едно помещение могат да бъдат настанени две, но не и повече деца.
Отличници по тези показатели са скандинавските държави, следвани от Западна и Югозападна Европа. На дъното, както вече споменахме, са България, редом до Румъния, Сърбия, Северна Македония и държави от Централна Европа като Чехия и Словакия.
Според данните на Евростат общо 17,5 процента от европейците живеят в претъпкани жилища.
Процентът може и да не звучи колосално, но по мнение на Световната здравна организация подобен начин на живот може да бъде изключително вреден. Съжителстването в твърде тясно жилище спомага за по-лесно предаване на инфекциозни болести, но засилва и вероятността от психични разстройства.
Животът в твърде пренаселено жилище има пряка връзка и с нарушения в съня и с лошите резултати на подрастващите в училище.
Да се обитава пространство, което не е достатъчно за личните нужди, най-често означава, че човекът не може да си позволи и неща като подобрения в дома, ремонтни дейности и прилични условия за живот.
Според оценката на СЗО обитаването на тесни жилищни пространства води и до по-голям риск от пасивно пушене.
Причините за притеснителната тенденция на съжителстване на твърде много хора в едно жилище обаче се дължи най-вече на високите цени на имотите.
От Евростат отбелязват, че никой не желае да дели пространството си с прекалено много роднини или съквартиранти, но и тук България се нарежда на челните места като страната с едни от най-скъпите жилища и наеми. За 2020 г. над 14 на сто от месечния бюджет на българите е отивал за жилището им.
Също толкова скъпи са наемите и цените на имотите в Гърция и Дания. На другия полюс с най-евтини жилища са Литва, Словакия, Кипър и Малта.
Тенденцията е освен това все повече европейци да живеят в апартаменти, защото не могат да си позволят къща. 46 процента от жителите на Стария континент живеят в апартамент. Други 35 на сто живеят в къщи, които обаче делят с други домакинства. 19 процента са късметлиите, които живеят в самостоятелна къща.
Евростат подчертава, че огромните разлики в начина на живот и в обитаваните от европейците жилища засилват усещането за социална несправедливост и водят до още по-дълбоко разделение в обществото.
По тази причина Брюксел приканва към по-активни програми за предоставяне на общински жилища, строеж на бързосглобяеми еднофамилни къщи и борба със спекулата при формирането на цените на наемите.
Източник: Webcafe.bg