Защо работим толкова усилено?

Идеята, че технологиите могат да ни освободят от тежката работа, е мощна. Но поне досега тя се оказва силно разочарование, пише Сара О‘Конър за Financial Times. Мнозина са недоволни от факта, че Джон Мейнард Кейнс предвиждаше, че всички вече ще работим на 15-часова седмица. Но не става дума само за работното време.

Естеството на работата също изглежда се промени през последните три десетилетия. Въпреки, или може би заради, новите технологии хората сега казват, че работят по-усилено - с по-кратки срокове и при по-голямо напрежение, предава investor.bg.

Най-доброто доказателство за това идва от Обединеното кралство, където проучвания, финансирани от правителството, провеждани на всеки пет години, показват нарастваща „интензификация на работата“ от 90-те години на миналия век насам. Делът на служителите, които са „твърдо съгласни“, че работата им изисква да работят „много усилено“, се е увеличил от 30% през 1992 г. на 46% през 2017 г. Делът на тези, които казват, че работят в „кратки срокове“ за най-малко три четвърти от времето се е увеличил от 53 на 60 процента.

А делът на онези, които казват, че работят на „много висока скорост“ за поне три четвърти от времето, е скочил от 23 на 45 процента.

Това, което е поразително в тази тенденция, е, че се случва на всеки. „Не само човекът от производствената линия на Amazon работи по-интензивно“, коментира Франсис Грийн, професор в UCL, който изучава феномена от години. Според анализ на Resolution Foundation над две трети от служителите в горната четвърт на класацията по заплащане казват, че са работили „под голямо напрежение“ през 2017 г. Същото важи и за половината от тези в най-ниската четвърт по заплащане, като тази последна група преживя най-голямото нарастване на напрежението от 90-те години на миналия век.
Проучванията установяват интензификация на работата сред мениджъри, медицински сестри, работници в аерокосмическата индустрия, в месопреработката, учители, IT персонал и хора, грижещи се за други. Има и доказателства за интензификация на работата в Европа и САЩ. 

Какво става? През 90-те години хората казваха, че тяхната „собствена преценка“ е най-важният фактор за това колко упорито работят. Сега е по-вероятно да посочат като такъв „клиентите“. В свят на светкавична комуникация много работници смятат, че трябва да реагират бързо на изискванията на потребителите или клиентите. Това важи както за банкера, работещ по голямо корпоративно сливане, така и за шофьора на Uber Eats, когото той извиква, за да му донесе бургер.

В медиите се публикуват важни извънредни новини онлайн възможно най-скоро. За сравнение предшествениците на днешните журналисти преди ерата на интернет трябваше да се тревожат само за крайния срок на печат.

Друго възможно обяснение е, че работодателите просто са намалили броя на служителите, за да спестят разходи, без да измислят по-ефективни начини за правене на нещата. Това без съмнение ще резонира сред работниците в публичния сектор на Обединеното кралство, които преживяха десетилетие на съкращения на държавните разходи след финансовата криза.

Някои компании използваха технологиите, за да извлекат повече усилия от персонала. Повече работни места, като складовете, станаха частично автоматизирани, което означава, че работниците трябва да следват темпото на машините. Други работници пък вече са по-лесни за наблюдение. Вижте растежа на софтуера, който проследява работата с клавиатурата на служителите, измерва техните почивки и изпраща напомняния, ако се отклонят към сайтове, които не са свързани с работата.

Четвърта възможност е платформите за имейли и незабавни съобщения, като Slack, просто да изморяват хората психически. Трудно е да се съсредоточиш, когато непрекъснато си прекъсван, което може да накара работниците да се чувстват така, сякаш работят усилено и бързо, дори и да не изработват много.

Това повдига ключовия въпрос за производителността. Не е непременно лошо хората да работят повече, ако преди са имали свободен капацитет. В крайна сметка по-високата производителност би трябвало да доведе до по-добър жизнен стандарт. Но интензифицирането на работата в Обединеното кралство съвпадна със слаб растеж на производителността през последното десетилетие.

И докато по-усилената работа очевидно не ни прави по-богати, тя изглежда ни прави по-болни. Ново проучване на учените Том Хънт и Хари Пикърд сочи, че „работата с висока интензивност“ увеличава вероятността хората да изпитват стрес, депресия и професионално прегаряне. Освен това е по-вероятно те да работят, докато са болни. Данните от Обединеното кралство показват, че делът на хората, страдащи от стрес, депресия или тревожност, свързани с работата, е нараствал дори преди пандемията.

Какво може да се направи? Би било трудно да се обърнат различните фактори, които в комбинация интензифицираха работата. При липсата на прости решения чрез политики е лесно да се разбере защо кампанията за четиридневна работна седмица набра скорост, като пробният период в няколко британски фирми започна тази седмица. Ако не можем да работим не толкова тежко, може би просто трябва да работим по-малко.