Не България, а отборът на БФС
„България не успя да победи и полуаматьорския отбор по футбол на Гибралтар. Националите ни завършиха 1:1. А сега към сериозните новини от деня.“ Това е всичко, което трябваше да се каже в новинарските емисии по повод последното (е, и поредното) представяне на отбора на Българския футболен съюз. Епитети за въпросното представяне са излишни. Но ясно трябва да се направи разграничение - това не е отборът на България.
Всъщност в БФС успяха в едно – не просто да отблъснат огромна част от феновете, а да развият такава неприязън към отбора, че хората да се надяват да паднем от Гибралтар. Пак да кажа – надяваме се да паднем от чужда държава.
Защото това, повтарям, не е България.
Това е тимът, който се изграждаше през последните 16 години; поколението, израснало пред очите и със съдействието на ръководителите на Българския футболен съюз – плод изцяло на техните усилия, “осигурените условия“, политиките, инвестициите, стремежът за развитие. Пардон, плод изцяло на липсата на тези компоненти. Липса на стратегия, липса на визия, липса на прозрачност, липса на хора, които да положат поне минимални усилия да не се срамим по време на всяка пауза за националните отбори.
Това е отборът на Българския футболен съюз.
Но не, не са виновни момчетата. Те имат най-малка вина. Унищожени са в зародиш, а рядкото избухване на малцина от тях в клубните им тимове е резултат на индивидуални усилия и е ВЪПРЕКИ системата, не заради нея. Защото такава просто няма. Но да нападнеш изпълнителя, е най-лесно, най-безотговорно, най-долно. Типично за слабите лидери, без достойнство и ясна идея как да се справят и как да развиват; за тоталитарните режими, в които вината винаги се хвърля към най-нисшия в пирамидата, а по върховете всичко продължава безпардонно да си върви постарому; за слабохарактерните ръководители, които първи напускат кораба с цел собствено оцеляване.
Да, представянето на отбора заслужава протоколно отразяване в медиите, но въпросите към истинските виновници и търсенето на отговорност категорично не трябва да са протоколни. Там трябва да се дълбае, да се търси, да не се оставят намира. В противен случай си го заслужаваме всички – журналистическа гилдия, фенове, общество, България. Всъщност, г-да в БФС, какво за вас е България?
Коментар на бТВ