Брюксел: Държавните разходи в България излизат от контрол
Европейската комисия отправи серия от предупреждения към България в пролетния пакет от документи, свързани с координирането на икономическата и фискална политика в съюза. В специфичните препоръки, отправени към България, от Брюксел предупреждават, че ръстът на текущите държавни разходи в България започва да излиза от контрол. Някои от мерките, които държавата финансира покрай енергийната криза, не са таргетирани. България нарушава нивата за допустим дефицит, като ЕК засега се въздържа от решение и есента ще прецени дали да открие процедура за прекомерен дефицит за всички-държави членки, които не спазват ограничението, пише вестник Сега.
Това става ясно от публикуваните от ЕК доклад и препоръки към България в рамките на европейския семестър. Самите препоръки извън аналитичната част тази година са лаконични и са насочени основно към преодоляването на кризите, свързани с войната в Украйна.
През 2021 г. ЕК отправи препоръка към България на фона на пандемията да продължи да поддържа подкрепяща фискална позиция, възползвайки се от Механизма за възстановяване и устойчивост и запазвайки националните инвестиции. Тази препоръка е спазена, но България не се справя в достатъчна степен с удържането на текущите държавни разходи, считат експертите на ЕК. От комисията изтъкват, че тези разходи растат прекалено рязко, като се посочва и конкретни политики, допринасящи за този ръст - като мерките в подкрепа на бежанците, мерките за подкрепа заради високите цени на енергията, поправките в пенсионната система, увеличения на заплатите.
Някои от мерките, влияещи върху дефицита, са временни, но други ще продължат и догодина. В тази светлина експертите изпъкват, че някои схеми не са насочени добре, особено мораториума върху цените на електроенергията за домакинствата.
България влезе в пандемията добре подготвена, със силна фискална позиция, изтъкват още от ЕК. Благодарение на това и решимостта да се поддържа фискална стабилност, както и благодарение на борда, държавният дълг и обмените курсове не са подложени на сериозно напрежение от началото на пандемията. България обикновено се справя по-добре спрямо заложените като прогноза бюджетни цели. Това се дължи на добро планиране на приходите, но разкрива и специфични слабости в планирането на разходите и изпълнението на обществени поръчки, строителството и приключването на дейностите по стария програмен период. Също така финансовото министерство явно не винаги има достатъчно информация за детайлите по планирани ключови публични разходи и приходни пера на централно ниво. Така инвестициите не се изпълняват по план, а част от тях могат да се насочват към други разходи като заплати и субсидии. От това следва, че информационната база на публичните финанси следва да се подобри, изтъква ЕК. От Брюксел съветват правителството да предаде бързо оперативните програми за новия програмен период, за да може да започне да се работи по тях.
СЛАБОСТИ
България не се справя добре с постигането на целите за устойчиво развитие. Енергийната ефективност продължава да е голям проблем. Нивото на кръгово използване на материалите е много ниско. Няма голям прогрес и по линия на постигане на целите в социалната сфера. България се представя добре по показатели икономически растеж и работа, с растящи нива на заетост и спадащи нива на младите хора извън учене и заетост, макар те да остават високи спрямо средното за ЕС. България обаче стои много зле спрямо цел №1 - "Не на бедността", с особено висок риск от бедност при ромите, с продължаващи неравенства и ограничен достъп до качествено образование. За сектор "Здравеопазване" от ЕК изтъкват, че Планът за възстановяване и устойчивост не обръща достатъчно внимание за големия дял на лично доплащане за здраве и големите групи здравно-неосигурени лица.
ПРЕПОРЪКИ
ЕК отправя три препоръки към страната ни. България следва да продължи да осигурява временна и целенасочена подкрепа за домакинствата и фирмите заради високите енергийни цени, както и за бежанците от Украйна. Необходимо е и осигуряване на бюджетни средства за т.нар. "зелен" преход и цифровизацията, както и за енергийна сигурност. Препоръчва се фискална политика да бъде насочена към постигане на разумни средносрочни фискални позиции. Брюксел съветва България да продължи с изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост, както и да разчете разходите по политиката на сближаване до 2027 година, за да започнат преговорите с Комисията. Последната препоръка е свързана с намаляването на зависимостта от изкопаеми горива и техния внос чрез ускоряване на развитието на възобновяемите енергийни източници и повишаването на енергийната ефективност в производството и в сградите, както и да бъдат намерени нови дълготрайни решения в централното отопление. Препоръчва се и увеличаване на връзките с газопреносните мрежи на съседните страни.