След 31 май много повече ще са реално бедстващите у нас украински бежанци - особено майки с деца
Пламен Янев е заместник областен управител на Бургаска област. Той е икономист с дългогодишен опит в родни и международни компании и е познато лице в региона. Разговаряме с него по темата с украинските бежанци, настанени в хотели, които трябва след 31 май да напуснат обектите и да бъдат пренасочени към държавни бази. Говорим за кризата като цяло и за това как се справя Бургас и региона с проблемите, както и за това какви са притесненията на хотелиерите. Става ясно и колко са бежанците, пристигнали у нас от началото на конфликта.
-Г-н Янев, конфликтът в Украйна се задълбочава. Очакванията бяха, че в рамките на месец-два войната ще затихне, но прогнозите вече са отчайващи, притокът от бежанци притиска най-вече Бургаска област. Имате ли яснота колко са вече тук?.
-Бройката за Бургаска област надхвърля 60 000 човека, вероятно гони и 70 000. Една част от тях са настанени в хотели по програмата на държавата, но немалка част са под наем. Може да се каже дори половината, защото по наши данни около 33-34 хиляди са настанени в хотелите. Засега няма изгледи бежанският поток да намалява за Бургаско конкртено. Напротив – имаме минимално увеличение, което обаче е константно. Между 60 и 65% от всички украински бежанци, пристигнали в България от началото на войната, са в Бургаска област. Това, разбира се, са груби сметки, защото от началото на кризата се борим да получаваме структурирана информация за случващото се, но до ден-днешен това не се е случило и съответно данните, които имаме, са по-скоро ориентировъчни.
-На какво се дължи този интерес към Бургас и региона? Защо не търсят убежище в централна или западна България?
-Интересът не е само към Бургаска област. Във Варна също има много бежанци. В тези две области са потърсили убежище около 96-97% от всички новопристигнали украински след началото на войната. Трябва да се има предвид, че Бургаска област е тази с най-голяма леглова база в страната, имам предвид най-вече Слънчев бряг. Също така за украинските граждани регионът ни, като област за летуване, е по-познат. Но основно се дължи на голямата хотелска база.
-Има ли общини, къдет украинското население надвишава по брой местното?
-Със сигурност това е така в Приморско, за това съм категоричен. За Несебър може би не надвишава, но числото е чувствително там също.
- Каква част от тях искат да останат тук за постоянно, да намерят работа?
-При такова огромно количество хора настроенията са различни. Всеки има различна визия за това какво иска да прави в бъдеще. При пристигането си тук повечето се надяваха на краткосрочен конфликт, след който да се върнат, но тази нагласа започна да изчезва. Вече всички гледаме средносрочно и дългосрочно на престоя на украинските граждани тук. Не е ясно кога определени градове ще бъдат освободени.
-От коя част на Украйна са хората, пристигащи в България?
-Има от цялата страна, включително такива, които бяха от места, доста далеч от военния конфлинт. На база на това сега наблюдаваме и обратна вълна – на хора, които се връщат към Киев например. Така в момента, ако на денонощие влизат у нас около 2500 човека, приблизително толкова си и тръгват. Явно хората, които имат възможности и са се успокоили, че градовете им няма да бъдат атакувани, напускат България, но това са и голяма част от хората, за които на нас нямаше да ни се налага и да настаняваме. Новите, които идват пък не са привлечени от хотели и морета, защото знаят, че държавата ни няма възможности да продължава своята програма. Тоест оттук нататък у нас ще пристигат основно хора в реална, сериозна нужда, на които тепърва ще трябва да помагаме. Моето лично мнение е, че запазвайки бройката от около 104 000 украински граждани в България, ще расте съотношението между тези, които наистина се нуждаят от помощ и тези, които са тук по-скоро превантивно. Ако сега говорим, че около 50% от украинските бежанци са настанени в хотели по програмата на държавата, а останалите са хора с възможности, този процент постепенно в идните месеци ще скочи нагоре. Ако продължи постоянният поток, нуждаещите се от помощ ще стават все повече при една и съща бройка хора в страната ни. Една част от хората с възможности, които пристигнаха у нас след началото на войната, са преценили, че е добре за тях превантивно да напуснат родината си – да не чакат ракета да им падне върху къщата.
-Наближава 31 май. Хотелиерите се притесняват, защото няма яснота какъв е статутът на една част от бежанците и не се знае точната система, по която те ще трябва да напуснат хотелите им, за да бъдат настанени в държавни бази. Чуват се слухове, че някои от тях дори отказват да напуснат хотелите.
-Мисля, че украинските граждани няма да се борят срещу държавата, която ги е приютила и им е дала подлон. При окончателно вземане на решение по отношение на това кой накъде може да бъде насочен, няма да има проблеми. Мярката засега беше краткосрочна – трябваше нещата да се случат бързо и бизнесът реагира навременно, въпреки годините на спорно управление и година и нещо безвремие на служебни правителства. Най-бързият вариант в края на февруари беше именно настаняването в хотели, въпреки твърденията на някои хора. Нямаше друга опция за настаняването на тези хора, освен ако не говорим за някакви палаткови лагери или вкарване на хора в зали с легла. Тоест краткосрочният вариант мина. Оттук нататък очаквам една част от украинците да си тръгнат, а друга – основно тези, които имат наистина нужда от помощ – ще останат тук. Говоренето от страна на бизнеса и държавата трябва да е еднопосочно. Предоставяме закрила на украинците и трябва да се мисли вече за дългосрочни решения.
-Има притеснения в бранша обаче. Някои хотелиери предупреждават, че украинците, настанени в обектите им, са отказали да си тръгнат след 31 май. Има ли механизъм, по който държавата все пак може да наложи волята си, за да могат частниците да печелят от сезонните цени?
-Ако направим анализ на мнението на хотелиерите от началото на кризата досега, ще стане видно, че то рязко се е обръщало на 180 градуса. Говоря за „по-шумните“ от тях. Огромна част от хотелиерите, с които сме в постоянна връзка, не контактуват с Областна управа кресливо чрез медиите, а се държат адекватно на реалната обстановка. Разговаряме с десетки хотелиери ежедневно, които ни подават друга информация. В момента украинците са притеснени по-скоро от забавянето на държавата по отношение на яснотата за това какво ще се случи с тях след 31 май. Но няма настроения в посока тези хора да оказват неподчинение. Друг въпрос е, че в началото на кризата имахме хотелиери, които казаха, че никога няма да приемат бежанци, после казаха, че биха приели, но ако държавата отпусне не 40, а 80 лв. на човек, после, че 40-те лева били малко и работели на загуба. Сега тази част от хотелиерите – най-шумните – искат да поставят държавата под натиск да удължи тази програма. А това поставя под въпрос досегашното им поведение. Това води и до мисълта дали някой не настройва украински граждани към описаното поведение. Ние от Областна управа всеки ден се срещаме с тези хора и не сме видели до този момент украинците да изразяват неподчинениеили недоволство към държавата, която ги е приютила. Същото важи и за тези от тях, които са в други държави, където условията са много по-лоши отколкото тук. Темата въобще не се коментира.
-И все пак украинците са притеснени за съдбата си след 31 май. На какво се дължи това?
-Държавата има вина единствено в това, че се забави с втората крачка – закъсняваме с яснотата. . Утре ако кажем – тук, тук и тук настаняваме хората, има такива условия и такива работодатели, тези, които искат да останат, са наясно, че изборът пред тях не е много голям – или трябва да си тръгнат, или да приемат условията.
-Готови ли са държавните бази?
-Нямам отговор на този въпрос. Той трябва да се зададе към Централния кризисен щаб, тъй като те са поели тази организация.
-В Слънчев бряг в момента колко легла са заети от украинци? Намираме се на практика на старта на сезона.
-Много е трудно да се каже точна бройка, от самото начало имаме пролеми със структурираната информация. Предполагам, че числото е около 20 000. Около 10 000 са в другия регион – Созопол, Китен, Приморско. На тези места са настанени около 90% от всички поискали да бъдат настанени по програмата.
-От самото начало на войната се заговори, че голяма част от пристигащите в България украински деца са без поставени определени ваксини. Не говорим за тези против COVID, а други – срещу много по-сериозни заболявания, особено при децата. Стартира ли е вече кампания за ваксинирането им, все пак те трябва да тръгнат на детски градини, на училище?
-На няколко пъти информацията от самото начало по този проблем беше изменяна. Областна управа разчита на данни от компетентните органи, в случая РЗИ. В Областните щабове точно това се коментира многократно и бе свързано основно с въпроса с децата. Ваксинирането е доброволна практика. Създали сме механизъм, който гарантира, че деца без нужните поставени ваксини, не могат да се възползват от услугите на детски градини и училища. Но тези, които не са заявили такова желание – за постъпване в учебно заведение, не могат да бъдат насила обследвани и задължавани. Важно е да се спомене, че като говорим за украинците, те и преди войната са били гости и туристи у нас през летния сезон. Свободното им движение никога не е било обвързано с ваксинационния им статут. Разчитали сме винаги на хиляди украински туристи и работници и тогава никой не е повдигал въпроса с имунизациите. Механизмът ни работи и на този етап няма как дете, за което РЗИ не е убедено, че отговаря на всички изисквания по отношение на ваксинациите, няма как да влезе в детска градина или училище. Ако се премине към детски центрове само с украински деца – също подлежи на въпрос дали родителите им ще искат да се имунизират. Ясно е, че когато цяла една нация има определени привички, е трудно те да бъдат оборени за кратко време. Дори да направим информационна кампания, моето мнение е, че само родителите, които мислят за дългосрочен престой в България, ще тръгнат по тази пътека. Със сигурност обаче трябва хората да знаят – украинците не представляват опасност, разхождайки се свободно из държавата.
-Какви са вашите очаквания, Вие сте непрекъснато сред тези хора, какво ще се случи с тях в идния месец?
-Стигнахме до втора критична точка. Първата беше началната вълна в края на февруари, за която бяхме напълно неподготвени и общините Добрич, Силистра и Варна бяха „ударени“ първо, а след това и Бургас. Имаше криза с временната регистрация и по-скоро преминаването към регистрация за временна закрила и хуманитарна помощ. Тя приключи около 15 април. Оттогава насам всичко е структурирано, което ни даде време да се подготвим за предстоящата критична точка – 31 май. За съжаление прогнозите, че войната ще свърши до средата на май се оказаха неверни и сега сме изправени трябва заедно с украинските граждани да преминем към по-дългосрочни решения по отношение на тяхното присъствие в България. Ще е по-тежко, отколкото първия път заради различни вътрешни фактори, които не искам да коментирам. Ще кажа само, че закъсняваме. Организацията много се бави, а този път имаме краен срок. От една страна наистина трябва да освободим хотелите, които искат да посрещнат по-платежоспособни туристи и желаят да извършват свободно своята дейност. Същевременно обаче нямаме друг механизъм, по който да продължим заплащането на дори по-ниски категории хотели, които са готови да продължат. Чисто финансово не става, защото вече не говорим за конкретен период от време. Докато досега се касаеше за 3-месечен престой и сметката можеше да се направи, това сега не е така. Не знаем кога ще приключи войната – хоризонтът е неясен. Към 18 май липсата на ясно решение е това, което притеснява украинските граждани. Те са готови да напуснат хотелите, стига да има яснота къде ще бъдат настанени след това.
Нека го кажем – в Европа има война, тя не засяга само България като отзвук. Ситуацията в нито една държава не е такава, каквато беше преди 4 месеца, включително и икономически. Трябва заедно, като общество, да се стремим да минем по най-лек път в този негативен период. Личните интереси трябва да бъдат подтиснати. Има много негативи покрай това, което се случва, но въпросът е да се минимизират и разпръснат така, че всеки да поеме своята отговорност.
не си го чел.бежанци са до първата държавна граница . румънската- следваща премината граница вече са мигранти това е положението
Всеки галфон е запомнил името на някой документ, който според него защитава малоумната му позиция. Само дето даже не е чел документа, който се напъва да цитира, но пък му звучи много авторитетно и убедително.
Прав е човекът - сега който си има пари и му е спокойно в града, ще си ходи. И ще останат наистина нуждаещи се. Днес видях една статия за Кранево - 340 инвалиди, само възрастни хора, болни. Наистина трагедия. Нека да не гледаме само тези с колите и в мола - има и други хора. Всеки вижда това, което наистина иска да види.
Ако някой мислеше да се държи зле с майки с деца, бягащи от война, то нашата страна щеше да се превърне в гето от което няма излизане.
Безсърдечни орки, това сте вие, тролове долни рашистки.
За всичко което е платено парите са дошли от ЕС!
Заминавайте за рашия и там стойте русороби долни!
Има, нещастнико, има и умират хора всеки ден, включително много деца. За такива като теб чуждата смърт е съмнителна статистика, а убийствата на деца са разрешени, когато ги извършват господарите ти. Плесни си един шамар и се погледни в огледалото! Истинският мъж, истинската майка, истинският човек ще помогне на детето дори на врага си. Но ти си просто форумен трол, който сее пропаганда.
Извинявам се, макар и да не е нужно предвид действителността на последващите думи, но състраданието и загрижеността за чуждото нещастие са едно, но абсолютното и подмолно възползване от подадената ръка от изнемощяла икономически и не само държава, в която единствено да паразитират и да живеят така необезпокоявано, както не е живял нито един българин, е нещо коренно различно.
Хората пропускат много важен детайл, а именно че военните действия (войната), ако изобщо може да се нарече така, обхващат не по-голям процент от има-няма 10-15% от територията на държавата им, които действително са претърпели погром и разрушение. Нека преди всичко да си припомним какво е значението на думата война, което няма нищо общо с това, което се случва в Украйна, където огънят е избирателен и всичко се случва с осъществяването на минимизация на възможно по-голям брой косвени жертви, поради което Русия не използва арсенала, за когото не желае останалия свят да е осведомен, и не е реализирала "победа" към ден днешен, макар и повече от очевидните си далеч по-високи шансове в какъвто и да било аспект в разразилия се между двете страни конфликт.
В никакъв случай, ама в никакъв случай не подкрепям действията на Русия, дори напротив. Действията на Русия смърдят на типичната за нея отблъскваща мегаломания и грандоманство, целящи сякаш връщането на първо имперските, а сетне комунистически идеологии, представили ги пред останалия свят векове наред, като един безумно националистичен народ с отявена нехуманност и незачитане на чуждите права, интереси и ценности. Но - и това преекспониране на случващото се в Украйна вече придобива твърде хиперболизирани, дори хипертрофирани размери, чрез което цял свят стана безплатен и широк тезгях за една нация, чиито представители ни най-малко се държат като бягащи и спасяващи живота си. Та аз на почивки, платени от собствения ми джоб, не се чувствам така разположително, както мнозинството пристигащи у нас.
За жалост, неизменен е фактът, че има не малък брой украински граждани, които безусловно се нуждаят от истинска и своевременна помощ, но те просто нямат възможността да напуснат страната си поради ред фактори. Те остават далеч от подадената ръка от по-голямата част от света, чиито помощи биват ориентирани главно към висшите етажи на Украйна и биват използвани изключително за наливането на масло в огъня и продължаването, а и разрастването на конфликта.
Понеже има вероятност да се появят n-брой диванни философи, ще поясня - нека помощта към наистина нуждаещите се да продължи или започне, ако такава не е била осъществена, но да бъдат реализирани национални процедури по проверката и удостоверяването на автентичността от необходимост от страна на получаващите я, които трябваше да започнат още при преминаването на граничните ни пунктове, било то сухопътни, водни или въздушни. Аз и семейството ми, в лицата ни на българи, не изпитваме каквито и да било отрицателни чувства (завист, озлобление или подобни чувства) спрямо украинския народ за това, че получават съответните привилегии. Не е редно да поясняваме на когото и да било, но самостоятелно като семейство сме оказали и ще продължим да оказваме малка, но според възможностите ни помощ. Това е естествен, основан на човешкото път при подобни кризисни ситуации между страни, развиващи отношения на сътрудничество, когато една от тях попадне в подобни печални събития. Нека нашите политически представители въведат мерки и действия, които да съответстват на необходимостта на нашите гости, а не безпределно да бъде осигуряван сладък и мечтан живот за сметка на българските граждани (не само за моя или на жена ми, а за нашите, а и тези на децата ни, че може и децата на децата ни), мнозинството от които цял живот се бъхтят самостоятелно, без каквато и да била подкрепа от собствената им страна. Нека бъдем хора и не отменяме ценността на човешкото у себе си, но и нека не се превръщаме в наивни балами, които на общонационално равнище да бъдат повлияни от един от най-успешните методи за манипулация - този, основан на емоционално-психологическо равнище.