9 години без незабравимия Чочо Попйорданов

"Когато получих инсулт, загубих лявата си ръка. Когато си отиде Чочо, все едно загубих и дясната. Остана ми една душа, която продължава да страда за моя скъп приятел! 9 години без Чочо Попйорданов".

Това написа в профила си във фейсбук днес председателят на Съюза на артистите Христо Мутафчиев. Той публикува и хъшовска снимка на двамата - както е известно Чочо и Мутафчиев участваха заедно в емблематичния спектакъл на Александър Морфов "Хъшове" в Народния театър.

Александра Сърчаджиева също почете колегата си и приятел. Нейният покоен съпруг Иван Ласкин бе близък приятел с Чочо. Алекс сподели снимка на двамата, публикувана през 2015 г. от Ласкин, над която той бе написал за приятеля си: "Обичам те"!

Преди 9 години - в ранните сутрешни часове на 5 май 2013 г. навръх Великден и ден преди Гергьовден издъхна Чочо Попйорданов. Обичаният и талантлив актьор си отиде след тежки травми, причинени от нелепо падане на гроба на майка му в частните Боянски гробища ден по-рано. По-малко от месец преди да почине Петър Попйорданов загуби майка си - известната лекарка д-р Катя Попйорданова.

Той бе отишъл на гроба й да сади цветя, но загубил равновесие и паднал от близо два метра на каменна плоча. Ударът е фатален - звездата на Народния театър бе настанен в “Пирогов” с тежка двустранна мозъчна контузия, с двустранно счупване на черепните кости, счупване на черепната основа, контузия на белия дроб и с едно счупено ребро. Той бе изпаднал в кома и за съжаление не се събуди. Петър Попйорданов-Чочо оставя ярка следа на велик актьор и човек на сцената на Народния театър, където прави най-паметните си роли - „Хъшове“, „Сън в лятна нощ“, „Бурята“, „Човекът, който прави дъжд“, „Вишнева градина“, „Декамерон“.

За 49 години живот и 24 години кинокариера Петър Попйорданов, или Чочо, както го наричат всички, се снима в 38 филма и тв сериала. Той постави в българското кино два рекорда, които едва ли някога ще бъдат надминати, споделят от фейсбук групата "Българско кино". Първият. Завършва НАТФИЗ със 7 (седем!) филма зад гърба си и веднага е обявен за нов секссимвол в киното ни. Вторият. На Кинофестивала във Варна през 1994 г. получава „Златна роза“ за най-добра мъжка роля за участието си в цели 6 (шест!) филма: „Граница“, „Онова нещо“, „Кладенецът“, „Козият рог“ (римейка на Николай Волев), „Вампири, таласъми“ и „Сезонът на канарчетата“. А тогава той е само на 30 години.

Чочо е роден на 11 юни 1964 г. в семейството на лекарката Катя Попйорданова и дългогодишния директор на Киноцентър „Бояна“ – Иван Попйорданов. Завършва в класа на великия режисьор проф. Крикор Азарян през 1989 г. и прави дебюта си през същата година с ролята на Питър Пан в Театър „София”. Известно време работи в Театър „София” и МГТ „Зад канала“, а до смъртта си играе в Народен театър „Иван Вазов“.

Освен за театъра Чочо не остава незабелязан и в киното. Ролята, която го прави известен буквално за часове, е на Костов („Вчера“, реж. Иван Андонов). След това предстоят много роли за Попйорданов – „А сега накъде“(1988 г.)– Димо, „Граница“(1994 г.)– Попа, „Дунав мост“ (1999 г.)– Джими и много други. Последната си роля в киното Чочо прави в сериала „Под прикритие“, където успешно се превъплъщава в образа на полицая Момчил Нешев. Несъмнено най-запомнящата се роля на Чочо в театъра е на Македонски в спектакъла на Александър Морфов "Хъшове", чиято премиера е през 2004 г.

До ден днешен целият екип на „Хъшове“ показва своята обич и уважение към Чочо, като след края на представлението всички аплодират към небето. Всички се надяват, че с избирането на новия директор на Народния театър режисьора Васил Василев този паметен спектакъл ще се върне на сцената.

"В България да си актьор е сложна работа, както и да си журналист, ти го знаеш много добре. Това е къртовски труд, миньорски труд. Ето аз идвам оня ден от Кърджали, където хората стачкуват, от Мадан, Рудозем и така нататък. Актьорската работа е същата-студени гримьорни, излизаш пред публиката, трябва да се покажеш, трябва да работиш", изповяда се Чочо в интервю в предаването „Ники Кънчев Шоу" по Дарик радио на 12 април 2012 г. "Има мои колежки, които казват: "Чочо, разбери, не можеш да имаш всички жени на този свят". Да, така е и нямам такова желание. Искам да имам жена, която да обичам, която да е до мен. (...) Даниела е най-хубавото нещо, което имам. Това е най-големият ми подарък в живота, защото ако не беше Даниела, нямаше да бъда до теб", откровен бе актьорът година преди внезапната си смърт.

На въпрос дали тя го приземява той отвърна: "Да, един близнак много трудно се приземява, не знам дали знаеш?" Чочо призна на Ники Кънчев, че покойният астролог и негов приятел Иван Станчев му казал, че в него живеят най-малко 17 души.

"Тежко е за хората около мен, но съм тежък характер, защото професията на актьора първо е идиотска, но съм си я избрал, никой не ме е карал насила", призна още Попйорданов.

"Не се притеснявам от стареенето. Освен бунтовническа и попска моята фамилия е и планинарска. Знам, че качването на върховете е в основата на мисията на всеки един от нас. Но това, което съм научил от дядо ми, от баща ми и от себе си, от собствения си опит, е, че е много хубаво да можеш и да слезеш. Защото повечето хора губят силите и се провалят тъкмо при слизането", изповядваше се Чочо Попйорданов.

Той си отиде месец преди да навърши 50. Чочо бе голям талант, искрен човек, романтичен, обичащ, емоционален мъж, верен приятел. Мъж, обичащ предизвикателствата и живеещ на ръба. Хъш. Такъв ще го запомнят стотиците му приятели и колеги.