Евелина Николова: Продължавам да си гоня олимпийското злато

Продължавам да си гоня олимпийското злато. Това каза в интервю за бТВ състезателката по борба свободен стил Евелина Николова.

„Бях казала и преди – ако бях станала олимпийска шампионка, сега вече щях да съм приключила спортната си кариера. Явно има още какво да дам, да взема и най-вероятно ми предстои нещо по-хубаво“, каза момичето, което прослави Созопол, печелейки бронзов медал от Олимпиадата в Токио.

Тя сподели, че майка й вярвала, че ще спечели злато от Олимпийските игри. Евелина описва бронза от Япония като сплав от много емоции. Това са и най-трудните 24 часа в живота ѝ. Така ги определя часовете след загубения полуфинал.

Националката по борба е третият гост в "Жените на България".

"Излязох от залата. Поплаках си 30-40 минути. Имах да свалям и преди малкия финал на другия ден. Въртях колелото, плачех си и изкарвах цялата емоция от себе си. В този момент спортистът е като един робот. Трябва да потушиш всички емоции в себе си, не спиш цяла нощ и на следващия ден да излезеш все едно нищо не се е случило", разказва спортистката. 

Преди да стигне до мечтания медал, пътят за Ева е трънлив. След успешната 2015-а година на тепиха, колелото за нея се завърта. Губи най-близкия си човек – своята майка. Майка ѝ, която е вярвала най-силно в успеха на своето момиче.

"След едно световно първенство, на което взех медал – тя каза, че се чувства най-гордата майка. Тогава добави, че вярва, че един ден аз ще бъда олимпийски шампион. Да, сега не съм олимпийска шампионка, но олимпийският медал си е олимпийски медал. И затова продължавам да си гоня олимпийското злато!", разказва спортистката от СКБ Ангел Гочев.

Ударите не спират – получава контузия след контузия. Всичко това води до незадоволителни резултати през следващите няколко години. Разколебаната Ева взима най-трудното решение – да спре със спорта.

"Записах едни празни години. В този момент си казах – някъде нещо не се прави както трябва. През 2018-а бяхме на лагер, събрах си багажа и си хванах автобуса за София. Последваха едни 2-3 месеца, в които си казвах – ти досега живееше в балона на спортиста, а сега накъде? Хубаво е, че имах хора, които ми помогнаха да не ударя дъното."

Следва един разговор с личния ѝ треньор – Мирослав Гочев. Разговор, от който не помни много – но на другия ден отново е в залата: "Той ме накара да повярвам и да бъда отново онази Ева, която е фурия, която е безапелационна и която е можеща."

И така до 5 август. Въпреки всички емоции, които се опитват да избухнат в нея, часове, след като се е разминала с най-голямата си мечта – да бъде олимпийска шампионка, Ева си взима в ръце медала, за който толкова силно е мечтала.