Тери Пратчет - гениалният писател, който пишеше сериозно в несериозния фентъзи жанр
"Ако не превърнеш живота си в история, ставаш част от нечия чужда история", пише незабравимият Тери Пратчет. Творчеството му е пълно с мъдри сентенции и истини, които карат читателите му да ги запомнят и да се замислят. Той е изключителен разказвач, а неговият свят е вълшебен, умен и саркастичен. Който е чел Тери Пратчет, знае каква магия владее авторът.
Любимецът на милиарди читатели сър Терънс Дейвид Джон Пратчет е роден на 28 април 1948 г. във Форти Грийн, Великобритания, в семейството на Дейвид и Ейлън Пратчет. Днес по целия свят той е известен като Тери Пратчет. Още в ранните си юношески години прави опити, като пише разкази и повести. Първият му роман „Килимените хора“ излиза през 1971 г., първата книга от поредицата „Светът на Диска“ – „Цветът на магията“ – 1983 г. След това Пратчет започва да пише средно по две книги на година. Той е един от най-продуктивните писатели. Всички свои произведения той посвещава на съпругата си Лин и дъщеря си Риана.
Пратчет е най-четеният британски автор за 90-те и седмият най-четен чуждестранен автор в САЩ, носител на медал „Карнеги“, 13-ият писател, награден с приза „Удхаус“, носител на ордена на Британската империя „за служене на литературата” и рицарска степен от Кралицата. Книгите му от поредицата за “Света на Диска” са издадени в над 87 милиона екземпляра и са преведени на над 37 езика по света.
През 2007 година Пратчет е диагностициран с болестта на Алцхаймер. Той открито застава зад идеята за евтаназията. През 2011 година ВВС излъчва документалния филм “Тери Пратчет: Избирайки да умра”, в който той обяснява своите виждания за асистираното самоубийството по здравословни причини. Въпреки че състоянието му постепенно се влошава, той продължава да работи до последно и диктува книгите си на своя помощник Роб Уилкинс.
Тери Пратчет не успя да се спечели битката с Алцхаймер, но спечели битката със забравата. И днес любовта на милионите му фенове по цял свят е по-жива от всякога.
“Няма смисъл да водиш война, ако ще си на губещата страна. Аз се каня да умра, седейки в кресло в градината, с чаша бренди в ръката и айпода с Томас Тайлис. Но понеже все пак това е добрата стара Англия – ако завали дъжд, ще се прибера в библиотеката”.