Режисьор от БНТ гасне в старчески дом

Един от най-известните режисьори на БНТ от златните години на националната телевизия кара старините си в Дома за ветерани на културата и изкуствата в столичния квартал „Захарна фабрика“, забравен от роднините си. Димитър Караджов стои зад голяма част от любимите предавания от миналото, а днес дните му минават между стените на старческия дом за изявени българи с шепа други интелектуалци, изоставени от наследниците си, пише вестник Ретро.

Караджов започва кариерата си в БНТ, след като завършва „Актьорско майсторство“ във ВИТИЗ и постъпва като актьор в Плевенския театър. Спомня си с радост за хората, на които дължи първоначалния си старт в телевизията, които са забелязали естествения му талант и са го насърчили да се издигне в професионалната си кариера. В телевизията Караджов работи за най-различни предавания – първо като асистент-режисьор, а после започва да ръководи процеса самостоятелно. Той е и един от първите режисьори на дублажа в България. Доволен е от живота си, от пътешествията, с които професията го сблъсква, и разнообразните преживявания. По стечение на обстоятелствата се озовава в Дома за ветерани на изкуствата и културата, където вече е свикнал с обстановката и приема мястото за „свое вкъщи“. Караджов още облича всеки ден изтърканото елече с емблемата на БНТ на гърба, за да си напомня за годините, в които се е чувствал значим.

В Дома той срещнал и приятели от БНТ като Снежана Гавазова, която дълги години е била музикален редактор в телевизията майка. Тя е родена през 1940 г. в София, където прекарва целия си живот. Още в руската гимназия развива гласовите си възможности и печели медали по конкурси на национално равнище. Спомня си годините в гимназията с умиление. Кандидатства в Софийската консерватория и е приета в специалност „Оперно пеене“. За съжаление, преподавателят, в чийто клас попада, я обучава по начин, противопоказен за нейния тип глас. Това измества позицията на гласа ѝ безвъзвратно и мечтите за кариера на сцена изчезват с него. За съжаление, тя умира, изоставена от семейството си в старческия дом през миналата година, а малко преди нея си заминава и друг изявен обитател на дома – големият кинорежисьор и откривател на актьора Коста Цонев – Иван Терзиев. До последно той живееше със спомените за емблематичните си филми „Господин Никой“, „Силна вода“, „Мъже без работа“, „Селцето“, които бе създал, но се чувстваше унизен, че остарява самотно въпреки приятелската среда в дома.
 
Все още там живее известният цирков артист Панайот Ставрев – Пунко. Заедно с брат си – близнака Дунко, създават клоунски дует, с който участват на множество сцени и под шатрите на циркове из целия свят. Псевдонимите им – Пунко и Дунко, са им дадени от децата в квартала в София, в който живеели. Въпреки положението, в което се намира, Пунко е доволен от грижите в дома и приятелското отношение и още намира сили за смях, макар и понякога през сълзи.
 
Обитател на Дома за ветерани е и журналистът, кинокритик и писател Величко Хинов. До ден днешен той е един от най-дейните членове на Съюза на българските журналисти (СБЖ) и е секретар на клуба „Писатели-журналисти“. Посещава почти ежедневно „писателското кафене“ в сградата на съюза на пл. „Гарибалди“ и поддържа огъня на журналистическата гилдия, макар вечерите да прекарва самотно в старческия дом. Съдбата му споделя и неговият колега Любен Лачански – поет и журналист. Навремето завършва висше образование във факултет „Поезия“ на Литературния институт „Максим Горки“ в Москва. Има публикувани над 15 книги стихове и художествена проза. Работил е като журналист в целия спектър на средствата за информация. Автор е на хиляди статии, коментари и анализи в печата, както и на множество сценарии за документално и игрално кино. С това се занимава близо 35 години. Занесъл е много от книгите си в дома. Запълва времето си с четене и въртене на стационарно колело, за да държи сърцето си във форма.
 
Миналата година студенти от Нов български университет посветили филм на обитателите на дома като част от тяхната дипломна работа.