Съд обяви ареста на Бойко Борисов за незаконен

Софийският районен съд обяви ареста на бившия премиер и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов миналия месец за незаконен, съобщиха медии. Коментар по темата направи лидерът на БСП, вицепремиер и икономически министър Корнелия Нинова. Тя пристигна в парламента за участие в коалиционен съвет.

На въпрос трябва ли вътрешният министър Бойко Рашков да поеме отговорност, Нинова отговори: „Не, не смятам.“

А след питане дали ГЕРБ не са били прави, като са обявили ареста за пиар акция, вицепремиерката каза само: "Не мисля, че е пиар акция." 

Корнелия Нинова отрече и да са обсъждани промени в правителството. 

Иначе самият Бойко Борисов пусна кратък пост във фейсбук: "Благодаря на българския съд. Няма никой над закона!"

Според решението на съдия Николай Урумов не е имало нито едно събрано доказателство за съпричастност на бившия премиер с разследваното изнудване на Васил Божков, а от заповедта за задържане на Главна дирекция „Национална полиция“ (ГДНП) не става ясно и какви са основанията Борисов да бъде арестуван, съобщи специализираният сайт lex.bg.

Борисов беше задържан вечерта на 17 март заедно с бившия финансов министър Владислав Горанов и пиарката на ГЕРБ Севделина Арнаудова. Тримата останаха в ареста за 24 часа, след което бяха освободени. От МВР обясниха, че разследването е по сигнал на гражданското сдружение БОЕЦ и е свързано със снимките с пачки евро и златни кюлчета, както и с твърдения на Васил Божков, че е бил изнудван да плаща подкупи на Борисов.

Съдия Урумов пише в решението си, че в заповедта на МВР е изписано неразбираемо дори и законовото основание за задържането, като е направен опит да се цитира частично разпоредбата на чл.213а, ал. 1 от НК за изнудване.

Буквалният текст в заповедта за ареста на Борисов е: „На основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР в хода проведени ОИМ по ДП № 42/2022 г. на ГДНП, съгласно план вх. № 3286р-13193/17.03.2022 г. на ГДНП се установиха данни за съпричастност на лицето към действия, с които е принудил другиго да се разпореди с вещ или със свое право или да поеме имуществено задължение го заплаши с насилие, разгласяване на позорящи обстоятелства, увреждане на имущество или друго противозаконно действие с тежки последици за него или негови ближни – престъпления по чл. 213а, ал. 3, т. 2 и т. 5 от НК“.

Съдия Урумов пише, че тази словесна формулировка категорично не изпълнява целите на закона, според които от съдържанието на заповедта трябва да се установи защо едно лице е задържано.

„Посоченият текст представлява неграмотна и смислово непонятна частична интерпретация на законовия текст на чл. 213а, ал. 1 от НК, но от частично преписаната формулировка на посочената законова разпоредба не става ясно в извършването на какви точно действия жалбоподателят е обвинен. Т.е. не става ясно какви са извършените противоправни деяния или деяние, не става ясно срещу кого е извършено това деяние, нито кога, къде и по какъв начин“, пише в решението на съда.

Съдията обяснява още, че дори и само това неясно основание за задържане е достатъчно заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна. А в този случай не става ясно дали Борисов е принудил някой да се разпореди със своя вещ, да се разпореди със свое право или да поеме имуществено задължение. Не е ясно и дали посоченото заплашване е било с насилие, дали е било за разгласяване на позорни обстоятелства, дали е било заплаха за увреждане на имущество, или се е изразявало в друго противозаконно действие с тежки последици за заплашения или за негови ближни, изброява съдът.

„На последно място, съдебният състав счита, че заповедта не се базира на целта на закона, защото обективно е невъзможно заповед, страдаща от липса на задължителни реквизити и издадена за задържането на лице, за което няма годни данни за извършено от него престъпление, да осъществява целта на закона“, казва съдия Урумов.

След ареста на Борисов се разбра, че към онзи момент разпитан като свидетел по това дело е бил само премиерът Кирил Петков.

От решението става ясно, че в показанията си министър-председателят е заявил, че при срещата си ден по-рано с европейския главен прокурор Лаура Кьовеши той изразил загриженост, че българската прокуратура не действа адекватно по сигналите срещу Борисов. Кьовеши пък му отговорила, че и Европейската прокуратура ще предприеме мерки според компетентността си.

Петков обаче изразил силно „лично притеснение“, че е възможно Борисов и другите замесени с казуса, свързан с Васил Божков, да повлияят на разследването, като унищожат или укрият документи и като окажат натиск над свидетели. Това според Петков можело да стане, ако те получат достъп до доклада на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ).

„Тези негови съмнения обаче не са подкрепени с никакви факти, че е налице вероятност от тяхното осъществяване. Т.е. самият Петков не е посочил по никакъв начин, че е бил свидетел на извършване на престъпление или че знае конкретни факти, които да са относими към извършено престъпление от жалбоподателя Борисов“, обяснява съдът, цитиран от lex.bg.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок.