Мирът в Украйна ще се изплъзва, докато едната страна не направи военен пробив

Почти от момента, в който започна войната в Украйна, дипломати се опитват да я спрат. Съветът за сигурност на ООН обсъди ситуацията. Президентът на Русия Владимир Путин провежда редовни телефонни разговори със западни лидери, в които те го призовават да спре агресията си или поне да улесни хуманитарната помощ за тези, които страдат под тежестта на руските бомбардировки. След това той на свой ред обяснява как те не разбират отговорността на Украйна за тези трагични събития.

Израелският министър-председател Нафтали Бенет посети Москва преди няколко седмици, за да проучи евентуална мирна инициатива. Изглежда, че и това вече е в застой, пише за FT Лорънс Фридман, почетен професор по военни изследвания в King’s College в Лондон, пише investor.bg.

Единствените разговори, които носят някакво истинско обещание, са тези, които се провеждат редовно между украинските и руските преговорни екипи. Последният от тях беше в Истанбул. И при тях обаче няма напредък.

Засега нито една от страните няма стимул да се ангажира с дългосрочно споразумение. Те очакват военни пробиви и по-ясна представа за вероятния ход на войната.

Ако перспективата е дълъг застой, тогава и двете страни може да се почувстват задължени да направят компромис. Докато чакат новини от фронта, всичко, което могат да направят, е да се подтикват взаимно да бъдат по-реалистични в очакванията си.

Русия има най-много причини да намали амбициите си. Тя започна тази война с предположение за бърза победа – оценка, която се споделяше и в някои западни столици. Мисленето, според което Украйна ще бъде принудена да направи големи отстъпки, още не е изчезнало, въпреки че Русия трябваше да се откаже от някои от завоюваните в началото територии.

Руската армия понася тежки загуби и се бори с логистични и морални проблеми. В петък (1 април) властите в град Белгород в близост до границата в Украйна заявиха, че украински хеликоптери са нанесли първия си удар на руска земя от началото на войната.

Първоначалните искания на Русия обаче все още са на масата. Досега тя само имплицитно призна, че няма да може да постигне смяна на режима в Киев или да наложи демилитаризация на Украйна.

Какво ще се случи, ако Украйна поддържа този военен натиск, а руските усилия за укрепване на силите и провеждане на нови офанзиви продължат да се провалят? Най-добрият вариант на Москва при тези обстоятелства ще бъде да призове за неизбежно прекратяване на огъня.

Украинският президент Володимир Зеленски ще види обаче капан в това и ще бъде принуден да откаже предложението. Той може да отбележи, че Русия не е спазила много от локалните примиря, които да позволят на цивилни от обсадените градове да се евакуират и да се направят хуманитарни доставки. Той може да посочи и проблемите с изпълнението на споразумението от Минск от февруари 2015 г.
Путин може да се радва да започне с прекратяване на огъня без съпътстващо мирно споразумение. Това му дава възможност да потвърди своите печалби, докато използва периода на спокойствие, за да насърчи въоръжените си сили да се прегрупират. Зеленски ще иска мирно споразумение, което води до реално прекратяване на огъня. Основното му искане е руските сили да напуснат украинската територия. Войната наистина не може да свърши, докато има такива.

За да подслади хапката за Русия, украинският лидер излезе с идеи по най-спорните въпроси. Предложението, което привлече най-голямо внимание, беше да се изоставят усилията за присъединяване към НАТО и да се превърне Украйна в неутрална държава.

На пръв поглед това изглежда като важна стъпка. Зеленски търси въоръжен неутралитет, подкрепен от гаранции за сигурност. Той иска тези гаранции да бъдат по-силни от тези, които Украйна имаше преди, особено тези в Будапещенския меморандум от 1994 г., които бяха предоставени в замяна на отказването от ядрения си арсенал от съветската ера.

Седмици преди началото на войната външният министър на Русия Сергей Лавров обясни, че Москва вече не е обвързана с никакви обещания заради „държавния преврат в Украйна“. Точно това обяснява защо Украйна толкова желаеше да се присъедини към НАТО и защо сега ще иска гаранции от САЩ, Обединеното кралство и други, които са повече или по-малко същите като тези, които ще получи като член на НАТО.

Въпреки това, както винаги с гаранциите, има дребен шрифт. Каквато и формула да бъде намерена, Украйна ще продължи да зависи от собствената си отбрана, подсилена от повече оборудване, идващо от запад. Може да се надяваме, че опитът на Москва с военен провал ще насърчи предпазливост в бъдеще, макар че едва ли ще има сигурност, дори ако Русия сложи край на тази война, но все още държи украинска територия.

Киев почти прие, че въпреки че никога няма да се съгласи по принцип с анексирането на Крим от Русия, на практика това е свършен факт. Украйна обаче няма да се съгласи с руския контрол над Донбас, областта, за която Путин воюва.

Изглежда съмнително, че тази разрушена на практика територия, с нейното враждебно население и огромни разходи за реконструкция, изискваща защита за неопределено бъдеще, ще изглежда сега като толкова привлекателна награда. Без този регион обаче Путин няма абсолютно какво да покаже за всички тези усилия.

Тази война трябва да приключи с излизането на руските сили от Донбас. Това би бил и най-стабилният резултат. Без споразумение по този основен въпрос конфликтът няма да приключи. Ето защо търсенето на траен мир не може да бъде отделено от търсенето на военен успех.