Показват кадри на фрапантни нарушения на „Ентуртранс”

Ревали сме всички, но никой не ни обръща внимание. Ето как мина моето пътуване. Влизам да си купя билет - мазен турчин, потънал в дим, на развален български ми обяснява във вмирисания офис, че да автобусът е директен и не се отбива никъде. Питам ще стигнем ли навреме, защото гоня самолет, той бълва дим в лицето ми и вика да. Качих се и кошмарът започна. Вместо по магистралата, минахме през Айтос и Карнобат, като навсякъде шофьорът се ослушваше не чакат ли там пътници, въпреки че свободни места нямаше. В Стара Загора след дълги обиколки паркирахме извън автогарата, защото автобусът нямаше разрешение и не влизаше в графика, а помощник шофьорът домъкна няколко пътника, които явно е събирал по пейките. В Пловдив беше още по-голям кошмар. Минахме през комплекс Тракия и пътувахме из града 40 минути, за да отидем на автогарата. Там никой не слезе и никой не се качи. Само шофьорът взе един пакет и 10 лева да го занесе до София. Помолихме поне да отидем до тоалетната. Не можело. Вече сме били спрели за почивка на Нова Загора и лимитът ни се бил изчерпал. Една възрастна жена с болни бъбреци молеше буквално със сълзи на очи да спрем за минутка, но шофьорът не й обърна внимание. Накрая жената се напишка и се разплака. В автобуси за такива разстояния трябва да има тоалетна. То и пише, че има, но не ни пуснаха. Пристигнахме с два часа закъснение заради мотането по автогари и лов на пътници, с надути мехури, а аз си изтървах самолета.