За конфликта в Украйна: Истинска война или война само на снимки

Администрацията на президента Джо Байдън е пряко отговорна за това, че провокира Русия с Украйна, но ситуацията е по-сложна отколкото изглежда и Путин може би ще се окаже прав в исканията си. Зад тази кратка сентенция се обединяват опитните геополитически анализатори Рей МакГавърн, Скот Ритър и Пепе Ескобар, които обаче не са сигурни дали напрежението реално ще доведе до открита война.

Всички те са сългаси, че Русия няма никакво намерение да напада Украйна и че Кремлин е абсолютно прав да иска безопасност по границите и да настоява САЩ/НАТО да оттеглят войниците си и ракетите от държавите, обкръжаващи Русия. Казано на кратко – да се спре експанзията на НАТО, сумаризиран с думите „отворени граници“.
Тези искания са аналогични в исторически план с тези на САЩ по време на Кубинската криза през октомври 1962 г., когато светът бе на прага на ядрена война заради съветските ракети в Куба. В този смисъл позицията на американците в момента е екстремно лицемерна и може да се приеме само от тези, хванали се на пропагандата или тези, които нямат никакви познания по историята. 

Администрацията на Байдън изглежда грешно предполага, че повечето хора спадат в тези две категории и предполага, че очевидната ѝ пропаганда ще бъде приета от обществото като някаква „защита на свободата“, въпреки че вече е пределно ясно, че именно САЩ бяха тези, които разработиха преврата в Украйна от 2014 г., наречен „евромайдан“. Тогава вицепрезидент под Обама бе не кой да е, а именно Джо Байдън. Но това беше преди близо 8 години, а това е цяла вечност в свят, населен с хора, страдащи от амнезия.

През декември 2021 г. Русия съобщи, че по данни на разузнаването САЩ подготвя операция под фалшив флаг, с която да провокира отговор от Путин. Това бе опровергано от западните медии като абсурдно. Наскоро обаче тъкмо Байдън и неговите хора твърдят същото – че този път Русия готви операция под фалшив флаг, за да обвини украинците и да нападне.

И очаквано, западните медии, предвождани от титани като Ню Йорк Таймс, Гардиан, CNN и Уошингън Поуст, започнаха рязко да пригласят на тази песен. Те твърдят този път, че това е вярно, макари да не представят и грам доказателство в подкрепа на аргумента. А цялата ситуация изглежда като някаква абсурдна комедия. Но ако няма доказателство, такова все пак може да бъде произведено – също като „оръжията за масово поразяване“ на Садам Хюсеин в Ирак.

Реално, обвиненията на Русия, че САЩ използва „информационен тероризъм“ са верни. Живеем в такава ера, където информацията е навсякъде, а отговорността за нейната верификация е поставена в ръцете на няколко избрани, които пък трудно могат да се нарекат независими. Украйна, Ковид, икономическа война и т.н. – всичко това е „многоглава хидра“, чиято цел е пълният контрол над хората, които се третират като идиоти, неспособни да разсъждават и да използват най-основните похвати на логиката. Към тези „опорки“ трябва да се добави и ежедневното облъчване от западните медии с, противоречащи си едно на друго твърденяи, чиято цел пък е окончателно да обърка хората и да ги накара да се замислят „Разбирам ли наистина случващото се в света?!“ 

А днешният свят вече е така устроен, че информацията се смила най-добре чрез снимки. И ако обществтото може все пак по някакъв начин да бъде убедено, че Русия е започнала войната в Украйна, това ще се случи именно чрез образи – били те стационарни или движещи се. Това е предсказано преди повече от 2 века в книгата на Густав Ле Бон „Тълпата: Изследване над ума на населението“. Страхът от бунт на обществто, какъвто видяхме във Франция с „жълтите жилетки“ и в Канада с „Конвоя на свободата“, който бе брутално „потушен“ от Трюдо и неговите лакеи – това е най-големият фактор в пропагандната война, водена от пресата на елита. Един вид класова война, която се води именно чрез изображения, като най-голям носител на информация. Защото когато на едно и също събитие се появят две различни снимки – например една, на която се виждат 200 човека на протест, и друга, на която се виждат 10 000, е много лесно специалният подбор на един от двата фотоса да оформи общественото мнение в една или друга посока.

Което ни връща на ситуацията с Украйна. Очаквано е именно снимките или филмът, да бъдат в основата на това общественото мнение да кривне към война или далеч от война. Това може да постигне ефекта да се покаже на хората, че не САЩ е агресор, а Русия. Че заради Путин се стига до това противоречие или агресия, или война. В това се крие „операцията под фалшив флаг“, за която и двете страни предупреждават. 

А война действително може да има към момента е неясно дали администрацията на Байдън само имитира, че иска таква или наистина е тръгнала в тази посока, толкова отдалечена от реалността, че си е помислила, че може да спечели конфликт срещу Русия на неин терен.

А може би САЩ се опитва да накара Русия да се хване на уловката и да направи нещо, което да се изтълкува от западните медии като „инвазия“ на Украйна. Това обаче е в противовес с водената досега политика от Кремлин, диктуваща търпение и внимателни дипломатични подходи с цел да се отстранят конфликтите и да бъдат убедени САЩ и НАТО, че еднополюсния модел на геополитиката е свършено. Времето ще покаже.

Никой обаче, освен може би самият Путин, не знае дали ще има война и как, ако има такава, ще бъде тя управлявана. 

Източник: Е. Къртин