Валери Божинов: Когато говоря на български, мисля на италиански

Валери Божинов говори за предаването „Код Спорт“ по RING. Нападателят все още не знае къде ще продължи състезателната си кариера, наброяваща внушителните 16 клуба. Но всяко негово интервю веднага се превръща в хит, защото Божигол е цар на лафовете и забавлява дори любителите на колажите и шаржовете. Предлагаме ви някои акценти от най-новата му медийна изява.

Валери, как се отнасяш към колажите с твоята персона в Интернет пространството? „Божинката“ вече стана марка… 
– Е, „Божинката“ ми е приятел! От много време насам ми е приятел. Отнасям се много позитивно, усмихнат. Наистина е част от моя живот, с колажите и всички тези неща. Kак беше – „навън е само за вътре“? Наистина много хубави неща и хората, които ги мислят. Но без моето участие няма как. Проблемът идва там, че когато говоря и давам интервюта на български, моите мисли текат на италиански. Италианският ми е много по-силен да разговарям и мисълта ми тече по-бързо от това, което ще кажа. Ако говоря на италиански, няма да имам проблем. Българският е малко по-труден. Но хората не знаят. И стават едни интересни неща. Така се роди „Божинката“. Винаги е до мен. Вие не го виждате, но той е тук до мен.

Когато се обръщаш назад в кариерата си, съжаляваш ли за нещо? Примерно ти беше в топ 10 на талантите, които ги очаква най-бляскаво бъдеще във футбола. 
– Съжалявам, че наистина можеше, не казвам да достигна г-н Стоичков, защото няма кой и как да го надмине в днешно време или след не знам колко години да надминеш Христо Стоичков. Мислех си, че мога да достигна да играя на неговото ниво, да играя в неговите отбори. Да спечеля, не казвам „Златна топка“, но шампионати, първенства, голмайсторски призове и т.н. Много бързо се развиха нещата. На 13 години вече бях в мъжкия отбор, на 15 дебютирах в Серия „А“. Може би не съм бил готов, но пък беше хубаво.

Защо още искаш да играеш? Готов си да го направиш дори на по-ниско ниво. Решил ли си по принцип с какво ще се занимаваш след футбола?
– Играе ми се, защото обичам футбола. Футболът ми е дал много. Със сигурност аз можеше да дам много повече на него. Окей, имаш финанси, можеш да си обикаляш, но аз знам, че моят край наближава. Искам да го използвам до последно – да се наслаждавам, да играя. В момента тренирам с млади и перспективни момчета. Искам да помагам, дай боже да станат добри футболисти. Не знам, може пък утре, след това интервю, да спра. Едно старо куче, което търси кокал, да каже последно „Бау“ и „Чао“. Много хора ме питат защо продължавам да играя. Всеки е различен. Бих искал да стана като Стоичков с работата, която в момента върши. Дали ще стане вече е божа работа. Но затова сте вие и се надявам да ми помогнете в тази насока.

Сега да слезем на земята и да поговорим за българския футбол. Какво е положението? Играчи със заплати по 2 хиляди лв., лоши стадиони и бази… 
– Г-н Памуков, вие го казахте. Положението е критично лично за мен. За мен единственото ни спасение е държавата. Не помогне ли тя, не влезе ли в помощ на клубове, на Футболен съюз, като цяло на футбола, няма как да се оправим. Нямаме тази сила, тази мощност. Да, има президенти като г- н Ганчев, като г-н Домусчиев, но са малко хората, които влагат и дават свои средства във футбола. Но всичко останало – виждате, че нямаме бази, няма къде да се тренира, нямаме стадиони. Грандовете ни нямат хубави стадиони. За мен лично трябва ЦСКА да има стадион, Левски да има стадион, Локомотив Пд, Ботев Пд, всички големи грандове и градове. Нямаш ли стадион, нямаш ли бази, си за никъде, да не говорим, че е тежко и трудно. Пожелавам и се надявам държавата да се намеси и да помогне на грандовете като ЦСКА, Левски, Локо и Ботев да си направят стадиони. Имаме ли стадиони и бази, ние ще прогресираме, ще се развиваме като държава, като футбол, като футболисти, като всичко.

Поддържаш Борислав Михайлов в конгресните битки. Защо – заради това, че е легенда на „Левски“, защото си приятел със сина му Ники Михайлов или просто защото не харесваш Бербатов? 
– Уважавам всички. Уважавам г-н Михайлов, уважавам и вече така трябва да го наричам – г-н Бербатов. Така че уважавам всички. А защо и аз да не се кандидатирам? Може и аз да се кандидатирам за следващия Конгрес. Не се знае.

Националният отбор – кога усети, че се движим със спукани губи? 
– Ние от доста години се движим със спукани гуми. Не можах да осъзная и да разбера, че с това, което имахме – Мартин, Бербата, Стилиян, аз, да не изброявам останалите, не можахме да се класираме. Това за мен е наистина грях. Господ да ти е дал такъв талант, толкова много качества, да играеш в толкова големи отбори и да не можеш да се класираш. Само един пък се класирахме на европейско. За съжаление, с такива футболисти, с такива качества и потенциал, ние не можахме да се класираме. Това ми е най-болното. А в момента ги няма, искаме ги, търсим ги, но не можем да ги намерим.