Има ли живот без Facebook?

Има ли живот без Facebook? Въпросът внезапно се появи, след като създателят на социалната мрежа Марк Зукърбърг предупреди, че може да спре достъпа на потребителите в Европа.

Новината разтърси из основи гражданското ни общество във Facebook (тъй като извън социалната мрежа такова не съществува), а част от потребителите вече чертаят апокалиптични сценарии. И с основание – за своите крехки 18 години социалната мрежа промени не само общуването между хората, но и между служители и работодатели, бизнес и клиенти. Появиха се цял куп модерни професии, посветени на съдържанието във Facebook, a новините никога преди не са били толкова близо до хората, без значение дали са фалшиви или не...

И макар да има нови и нови социални мрежи, в които можем да „наваксаме“ със съдържание Facebook си е Facebook…

Влиянието на социалната мрежа върху ежедневния ни живот е толкова голямо, че съвсем основателно можем да обявим появата ѝ за феномен, който разделя времето на два периода пр. фб. (преди Фейсбук) и сл. фб. (след Фейсбук). Ето защо решихме да се включим в общите размишления и само за миг да си представим немислимото – как би изглеждал животът на средностатистическия българин с акаунт във Facebook без творението на Марк Зукърбърг.

Ден първи
Отивам на работа навреме. Не помня откога не ми се е случвало, но се оказа, че след като няма какво да скролвам в леглото, в банята и в градския транспорт, мога да стигна до офиса дори 15 минути преди началото на работния ден.

Още е понеделник, а вече отметнах задачите за сряда. Страшна скука - няма с какво да си отвличам вниманието в офиса – няма клипчета с котки, няма чатове. По-добре да отметна някоя и друга работа, да убия време.

Ден втори
Още не съм се скарал с никого. Сърбят ме ръцете - липсват ми групите и публичните постове, под които да се скарам набързо с някого и да си вдигна малко адреналина. Нямам претенции за темата, аз обичам да се изказвам по всички въпроси – ей, така за спорта. То ако не го напиша във Facebook, кой ще ме чуе…

Ден трети
Изненадващи открития. Докато пътувах до работа и обратно видях, че са събарят една от старите сгради до кооперацията, току-що ремонтираният булевард пък пак прилича на лунен пейзаж или „сатурнов натюрморт“, както биха казали някои. Гаражите наоколо пък скоро ще изчезнат – я виж ти колко неща се случват наоколо. В коя метавселена съм бил досега?

Ден четвърти
От три дни не съм се депресирал. От вчера не съм виждал нито една снимка на щастливи хора на красиви места, които няма да си позволя. Не са ми се появявали никакви инфлуенсъри, които предлагат ключа към щастието под формата на размисли за живота и промокод с намаление за „ненужна“ покупка или услуга. Не съм попадал и на снимка на стари ученици и техният главозамайващ успех в личен и професионален план. Май се чувствам добре…

Ден пети
Първи телефонни разговори – все едно отново сме в зората на хилядолетието. Няма вече сторита, няма снимки, няма публикации. За да разбера какво се случва с роднини и приятели, трябва да им се обадя. Имам ли им на всички телефоните??

Ден шести
Откъде се появи цялото това свободно време? Разходих кучето, напазарувах, позачистих и пак ми остана време да тренирам, да видя децата и да гледам някой филм. Странна работа…

Ден седми
Странни мисли в мен нахлуват – може би не съм прав за всичко. Не всичките ми познати споделят моите възгледи. Може би монетата има и друга страна…

Още постапокалиптични последствия…
Изчезването на най-големите социални мрежи ще засегне не само обикновените хора, но и всички които печелят от тях. Инфлуенсъри масово в един миг губят армията си от последователи и започват курсове за преквалификация. Заедно с тях са и всички експерти по социалните мрежи, комуникация, част от рекламните отдели и прочее специалисти. България най-накрая има шанс да привлече кадри в производството и да се превърне в индустриален двигател на Балканите.

Краят на Facebook означава и край на безплатните трибуни за политиците. Няма да има вече включване на живо на Бойко Борисов, Слави Трифонов няма да може едновременно да ни се кара и да промотира най-новото си парче. Костадин Костадинов няма да организира протести със замах, а скоро Васил Божков съвсем ще изчезне сред пясъците на забравата в Дубай.

Забравете за протестите - демонстрация без организация във Facebook е обречена кауза. Повече хора ще намерите на артинсталация за транссексуални мъже, отколкото на площада. Гражданското общество у нас и без това се събуди наскоро, така че с изчезването на социалните мрежи има сериозен риск отново да заспи дълбоко.

Разбира се, шансът Facebook и Instagram да бъдат спрени в толкова голям пазар, какъвто е Европа, е минимален. Марк Зукърбърг и без това започна да губи потребители, едва ли сам ще реши да ореже клиентелата. Представете си само колко изгубени милиарди от реклама и спонсорирано съдържание са това!

Пък и може ли един Марк да спре порива на българина да си осигури дневната си доза Facebook и Instagram. От векове нашенецът води битка със системата и търси пролука в правилата, така че и сега едва ли ще го затрудни. Решението е на един чуждестранен VPN разстояние.

Източник: Topnovini.bg