Смъртта на Гоце Делчев – водач на поробените българи
Малко имена в българската история носят такъв светъл и славен ореол като името на войводата Георги (Гоце) Делчев, от Кукуш, Егейска Македония. Днес той е почитан като един от най-великите синове на българския народ. Характер, изкован от рицарство и безкрайна обич към народа и към поробена Македония, огнен дух, съчетал в себе си по нещо от Левски и Раковски, роден водач на българите извън България – това е най-кратката характеристика, която можем да му дадем. Нему не бе съдено да се включи в Илинденското въстание, той падна със смъртта на храбрите край село Баница, Серско, в края на април 1903 г. Легендата за Гоце е жива и днес.
Посветил живота си на мечтата за Обединена България, Гоце приема стоически загубите на близките си хора. Когато му съобщават за смъртта на брат му Мицо, загинал като четник на Христо Чернопеев край село Баялци, Гевгелийско, той само пита:
Дали не е проявил някоя слабост? – а след отрицателния отговор и разказа как брат му първи се е хвърлил срещу потерята, Гоце казва:
Това ми харесва. В Мица имах голяма надежда. Той можеше още да послужи, но нищо. Бог да го прости…
Решението за вдигане на Илинденско-Преображенското въстание е взето, решениие – взето без участието на апостолите Гоце и Даме. Пейо Яворов пише за усилните априлски дни на 1903 г.:
Гоце мислеше да почне работа пак от Серското окръжие, дето го чакаше и четата му. На излазяне от Х. той беше разпоредил да се явят по Гьоргевден в Алиботуш представители на околийските комитети и на четите из окръжието. Един окръжен конгрес трябаше да обсъди най-подробно планът за участието на Серското окръжие в проектираните действия. Избрани представители на околийските комитети и на четите бързаха към определения сборен пункт. И Гоце бързаше нататък. Но той не достигна.
Гоце Делчев с четата си се отправя към планината Алиботуш, като по пътя си взривяват мост над река Ангиста и железопътен тунел по линията Цариград – Солун, релсите на едно място и на две места – телеграфните жици. На 19 април четата на Гоце спира в село Баница, Серско. Там се събират и четите на Георги Бродилията и драмската под воеводството на Димитър Гущанов, общо 20 души. Четниците се настаняват в две къщи и прекарват целия ден на 20 април „твърде весело“, както отбелязва Яворов.
Невесели са мислите и предчувствията на войводата. На 20 април той разказва да другарите си своите сънища:
С този живот, какъвто е, станах и фаталист. Нощеска сънувах, че турци ме удариха в сърцето. Щипската чета е разбита в карбинци. Милан, брат ми, е в тази чета и сигурно е убит…
Но войводата се лъже, Милан е жив, той загива няколко месеца по-късно.
На 21 април една бабичка събужда Гоце и другарите му, турска потеря е обградила селото. Предадени ли са четниците и кой е предателят? Баничани подозират двамина – учителя Андрей и един свой съселянин. Но да се върнем към обградените четници.
Начело на хиляда турски войници е приятелят на Гоце от Военното училище в София, българина мюсюлманин Хюсеин Тефиков, майор от турската жандармерия. Някои изследователи твърдят, че Тефиков се опитва да предупреди за опасността и да спаси Гоце, стреляйки три пъти във въздуха предната вечер.
Ето какво пише за историята Яворов:
През това време турците събират мало и голямо от обискираните къщи и твърде скоро почти цялото селско население бива турено под стража. А обиските наближават и към двете къщи, в които са четите.
Тогава наскоро беше издадено от Цариград секретно разпореждане да се унищожава всяко село, в което се намери революционна чета. Така бяха изгорени селата Балдево (Неврокопско), Карбинци (Щипско), Смърдеш (Костурско) и още някои. Гоце поисква да излезе вън от Баница, преди да бъде запалена, дано по тоя начин я спаси. И затова, наместо да причака нощния мрак укрепен в каменна къща и тогава да се втурне върху турските редове, той заповядва на момчетата да бъдат готови за излазяне след него. С гордо вирната глава и с пламък в очите Гоце повежда малката си дружина срещу неприятеля. Обаче подир минута обсадителите изсипват с викове върху тях градушка от няколкостотин куршума.
– Лягайте! – командува Гоце, като прави същото край една малка пресъхнала речица.
– Раниха ме – обажда се глас измежду момчетата. – Майко, умирам – чуе се по-нататък. – Убиха Димитра – вика трети…
– Кучета! – псува Гоце и гръмва срещу турците. Но преди да затвори, един куршум го шибва в гърдите – и бликва струя гореща кръв…
И продължава разказа си:
Почти едновременно с Гоце биват убити още шестима, в това число и Гущанов. Останалите живи влазят в една плевня, отдето след цял ден сражение се измъкват незабелязано между пламъците на Баница, цяла изгорена.
И цитира спомените на Димо Хаджидимов:
– Петнадесет часа турците не посмяха от куршумите ни да приближат нашите убити. Петнадесет часа ний гледахме мъртвия Гоце, приведен сякаш върху гробът на Македония. И петнадесет часа ни се късаха сърцата…
Защото осиротяваше цял народ.
Така намира смъртта си легендата Гоце Делчев, верният син на Македония, водачът на поробените българи. А в душите на българите още звучат думите на народната песен: „Млад Гоце ми се ожени… за Македония.“
Източник: bulgarianhistory.org
Добави Коментар