Радина Боршош - радост и тъга, сбъднати мечти и загуби на любими хора

Радост и тъга, сбъднати мечти и загуби на любими хора се редуват в живота на Радина Боршош.

Тя открито говори за всички тях. Винаги чистосърдечно, дори по детски емоционално. Младата звезда на Народен театър „Иван Вазов”, която на 31-ви декември празнува 24-тия си рожден ден, е споделяла за сбогуванията си с натежало от мъка сърце и насълзени очи. А после, когато животът й поднесе поредният подарък, за който тя, разбира се, много и с любов се е трудила, Радина разказва с широка усмивка и вдъхновяващо вълнение. Като че емоциите й са изписани на лицето й. Тя ги раздава с присъщата за артистите отдаденост и щедрост.

„Има двама мъже в моя живот, които са особено важни. Те са ме водили, формирали, вдъхновявали и обичали”, сподели Радина Боршош при една от последните си медийни изяви. Първият мъж е дядо й Владимир, за когото е казвала, че й е бил като „втори баща”. Вторият е Стефан Данаилов, чийто клас Радина завършва в НАТФИЗ.

Дядо й Владимир я научил да мечтае, да изразява себе си смело и артистично, да чете, да кара колело, а като пораснала, я научил и да кара кола. Когато била малка, дядо й Владимир й разказвал приказни истории и гледал всичките й изяви, от първите стихчета в детската градина и в училище до първите й изяви на голяма сцена. Той й бил голяма опора и след развода на родителите й Мирослав Боршош, зам.- кмет на София с ресор „култура” и бивш шеф на НДК, и главната редакторка на актуални предавания в Би Ти Ви Искра Владимирова.
„Деде, това не може да бъде раздяла! Защото ти и аз сме обич завинаги... Отвъд всичко”, написа Радина в социалната мрежа на 7 декември, миналата година.

Харизматичната актриса се сбогува с дядо си, малко след като прибави поредния успех в професионалната си биография. В края на ноември се състоя премиерата на „Бурята” по Уилям Шекспир на големия съвременен режисьор Робърт Уилсън, чието идване в България, за да работи по проекта с родни артисти, бе определено като театралното събитие на годината. Радина, която играе Миранда в постановката, споделяше вдъхновено в интервюта щастието и вълнението си, както и многото научни уроци, белязали работата й с режисьор от такава величина. Дни по-късно по кината тръгна филмът „Рая на Данте”, който е поредната сбъдната мечта на Радина. Не само, заради ролята и сценария, а и заради възможността да си партнира с Владо Пенев, който играе Данте, както и с останалите големи имена в лентата, сред които са Иван Набалтанов и Гинка Станчева. „Огромно вълнение и чест бе за мен това пълнокръвно и космическо партниране с Владо Пенев и всички останали големи имена в този филм. Снимахме го с особена вглъбеност и отдаденост”, каза Радина в края на миналата година, малко след като филмът вече бе по кината.

Радост и тъга се редуваха в живота на младата актриса и през 2020г. В края на ноември тя изпрати учителя си проф. Емил Митрополитски, а през февруари-март, в ефира на Нова тв се излъчи сериала „Ягодова луна”, в който Радина играе една от главните роли. „Още един мой учител си отиде... Неочаквано и необратимо. От тези новини, които те прерязват като нож и после отказваш да приемеш, че са истина. Проф. Емил Митрополитски е поел към небесата днес. Най-доброто сърце, което познавах и най-отдаденият преподавател. В ушите ми звучи гласът му... винаги силен, напевен, все едно всеки момент ще ни запее една от неговите арии в Музикалния театър. Така обичаше сцената, обичаше и нас и се раздаваше докрай. Имахме си шега с него, щом вляза в час, той винаги ме посрещаше с усмивка и думите: „Ооо, другарката Боршош!”, и аз отговарях: „Другарката Боршош се явява по служба!”. Това е последната ни снимка заедно - на дипломирането на нашия клас в НАТФИЗ, само преди 4-5 месеца! Ех, професоре, накъде се разбързахте така? Ще ми липсвате ужасно... Светла памет за Вас, Учителю!”, написа Радина в социалната мрежа към кадър с професора.

Тогава младата актриса вече бе позната на зрителите като Рая в сериала „Ягодова луна” по Нова тв и като Деспина от поредицата „Ние, нашите и вашите” (2017 г.) пак на Нова тв. Виждали са я и в „Недадените” по БНТ. От сцената на Народен театър „Иван Вазов” пък Радина вече бе известна с ролите си в постановките в „Лисичета”, „Три високи жени”, „Когато гръм удари, как ехото заглъхва”, „Идеалният мъж”.

Съкрушителен удар нанесе на Радина загубата на Стефан Данаилов, който си отиде от този свят на 27 ноември 2019 г. „Изгубих учителя си, баща си, семейството си. Ние имахме много особена връзка. За всичко винаги първо се обаждах на мама, след това – на него. Знаеше всичко за мен и за живота ми”, споделяла е актрисата, която изиграва първата си роля в пълнометражен филм – „Маймуна”, на 16-годишна възраст. След загубата на Ламо, чийто клас завършва в НАТФИЗ, Радина се заравя в работа - репетиции, снимки. „Тази професия е и спасение. И това научих благодарение на него”, казва актрисата.

Радина, която още в първи курс имаше роля в спектакъла „Мери Попинз”, а после и в сериала „Ние, нашите и вашите”, дълго време не можеше да се съвземе след смъртта на Стефан Данаилов. Младата актриса, както и всички негови ученици, помнят ценните съвети на Мастера и винаги се водят от тях. Стефан Данаилов винаги казвал, спомняла си е Радина, че актьорската професия е дълго състезание – маратон, а не спринт. Понякога може да си на предна позиция, понякога ще си по-назад, но в крайна сметка дистанцията е дълга и е важно да работиш непрекъснато, за да продължиш. Стефан Данаилов им казвал, че за да издържиш докрай този маратон, е нужно да разпределиш силите си, да щадиш себе си в определени ситуации и да не се отказваш. „Той е непрежалим и незабравим”, споделяла е Радина. Тя научила от Ламбо, че актьорът всяка вечер трябва да се бори за вниманието на публиката и да е наясно, че тази борба е до края: „Урок, който смятам да запомня завинаги! Всичко, което съм направила до този момент, е благодарение на него”.

От своя опит пък Радина вече се убедила, че най-важното в актьорската професия е да имаш характер. Трябва да си войник, да преодолееш самотата, казвала е младата актриса, защото в тази работа има много от нея и е трудно, когато си емоционален и уязвим, каквито са повечето хора на изкуството. Трябва да се справиш и със суетата. „Щом Мастeра, най-несуетният човек, когото познавам, който обаче никога не е могъл да ходи нормално из улиците без тълпи от почитатели около себе си, щом той е успял да се съхрани, значи е възможно”, споделя Радина.