Любовта събра двама бургазлии в Германия, но ето кой ги върна у дома след двайсет години

Съдбата има страшно чувство за хумор, всички не веднъж сме се убеждавали в това. Виолета и Чавдар Пехливанови са пример за невероятните неща, които могат да ти се случат в още по-невероятни моменти.

Тя е на 39 години, брюнетка, зодия Везни. През 2001 година завършва Природо-математическата гимназия „Акад. Никола Обрешков“ в Бургас и заминава за Германия, за да продължи образованието си.

Той е на 38 години, с топли кафяви очи, зодия Телец. През 2002 година завършва Немската езикова гимназия „Гьоте“ в Бургас и заминава за Германия, за да продължи образованието си.

До 2003 година никой не подозира за съществуването на другия. В Бургас никога не са се срещали, въпреки че са връстници. Може да са се разминавали по улицата, може да са пътували заедно в автобуса, може да са стояли маса до маса в емблематичната тогава дискотека „Космополитън“, може да са били на хиляди места по едно и също време, но погледите им никога не са се пресичали, защото съдбата е имала други планове за тях.

Пред Флагман.бг те разказаха интересна история за запознанството си и как 20 години, след като са напуснали родния Бургас, отново пръстът на съдбата ги връща у дома.

- Кога и къде се запознахте?

- Чавдар: С Вили ме запозна една моя състудентка още през първата ми година в Германия. Това е изключително странно, защото в Бургас никога преди това не се бяхме срещали. Но от първия момент, в който се видяхме, искрата пламна и сме неразделни. Създадохме семейството си и имаме две прекрасни деца на 2 и 6-годишна възраст.

- И двамата сте учили в престижни университети в немския град Бон – столицата  на Западна Германия - 1949 до 1990 г. и роден град на композитора Бетховен. След приключване на образованието Ви, какво се случи с Вас в този забързан и исторически богат град?

- Виолета: В Германия следвах „Икономика“, завърших Рейнския Фридрих-Вилхелмов университет в Бон. Впоследствие започнах работа в университета в град Кьолн, като преподавател по „Статистика“, „Проект мениджмънт“, преподавах  и „Икономика“ дълго време.

- Чавдар: Моята квалификация също е с икономическа насоченост. Но преди всичко се занимавах с управление на проекти. Провеждал съм и обучения на персонал и други дейности в тази посока.

Живеехме в Бон 14 години съвсем нормално, докато се роди второто ни детенце и решихме да се преместим в по-малко населено място – град Айдорф, намира се на 30 км от Бон. Създадохме си социален кръг – приятели, колеги. Първото ни дете тръгна на градина. Забелязахме, че когато живееш в по-малко населено място, отношенията между хората са по-топли. Има една задушевна среда и усещане за общност, което в големите градове липсва. Точно това беше и една от причините да избягаме от Бон. До момента на раждането на първото ни дете всичко бе отлично, но когато семейството ни се увеличи, разбрахме че ни трябва ново място за живеене.

- Описвате една отлична среда, в която сте отглеждали децата си и Вие сте били доволни от живота си в Германия. Как тогава се стигна до решението да се върнете в родния Бургас?

- Виолета: Да, живеехме там, работихме, създадохме семейство, но през цялото време имахме желание да се върнем тук, в нашия роден град. Адаптирахме се към живота в Германия, харесваше ни, но просто в един момент решихме, че отдаде ли ни се възможност, ще се върнем в Бургас.

Тази възможност се появи изключително случайно и бе катализаторът цялото семейство да предприемем решаващата крачка.

- Каква бе тази възможност, довела Ви отново на родна земя?

- Виолета: Една невероятна случайност! Леля ми, пътувайки към Германия, се запознава в самолета с жена, която й разказала, че компанията, в която работи, открива клон в Бургас.

Двете се разговорили и леля ми й споделила за нас и че от години обмисляме възможността да се върнем в България. И така, случайната пътничка от самолета оставила контактите си в случай, че решим да потърсим работа в новооткрития клон на regiocom в родния ни град.

Набрах телефонния номер просто от любопитство и получих предложение за работа за мен и за съпруга ми. От компанията оцениха високо нашия професионален опит и ни дадоха този шанс. От Яна Людериц – ръководителят на regiocom в Бургас, получихме подкрепа и разбиране през целия процес на преместването ни.

- От колко време вече сте си у дома и успяхте ли да запазите стандарта си на живот, на който бяхте свикнали в Германия?

- Виолета: Повече от година сме тук. Условията за работа, които ни предложиха, ни мотивираха да се върнем цялото семейство. Не чувстваме промяна в стандарта си на живот.

- Чавдар: Не сме се лишили от нищо с преместването си тук. Признавам си, че в началото имахме някои притеснения със съпругата ми. Но след година и двамата сме на мнение, че в никакъв случай решението ни да се върнем не беше грешно. Сега, когато правя равносметка за изминалата година, съм сигурен, че решението ни е правилно.

- С какво от regiocom спечелиха доверието Ви? Все пак вие се опирате на тяхното предложение и гаранции за работа, за да се върнете. Така поставяте стабилността на цялото семейство под въпрос при един неблагоприятен развой на ситуацията. Не беше ли това голям риск?

- Виолета: Ние проучихме regiocom преди да започнем работа тук. Все пак тази стъпка повлиява върху четири живота. Компанията е немска и вече от доста време има клонове в София и Варна. Намерихме съученици на Чавдар от Немската гимназия, които работят в офиса във Варна. И от тях също получихме потвърждение, че работната атмосфера ще ни хареса.

След дванадесет месеца работа тук виждам, че средата е по западноевропейски стандарт и се припокрива с това, което ние познавахме като работен процес в Германия. Модерно е и много ни харесва!

- А как Ви се отразява съвместната работа? Не е ли изпитание за отношенията Ви да сте заедно тук и вкъщи?

- Виолета: Още при първоначалните разговори, ние поставихме едно условие на regiocom – двамата със съпруга ми да сме в различни проекти, точно поради тази причина. Искахме всеки да си има неговия си работен свят. Въпреки че работодателят е един и същ, фирмата е голяма и предлага различни възможности за развитие. Ние не сме единствени в компанията има и други служители, които също са в семейни отношения.

- Чавдар: Обещали сме си, че когато се приберем вкъщи, няма да си говорим за работа. Невинаги става, но се стараем да спазваме това правило.

- Как виждате Бургас след 20 години, прекарани в Германия?

- Чавдар: Аз лично виждам много сериозно развитие от годините, когато завършвах гимназия и сега. Градът е станал някак по-шарен, по-привлекателен, по-красив. И шансът, който ни се дава да се върнем точно в Бургас, бе просто невероятно събитие за мен, като сбъдната мечта. Защото, ако бяхме получили същото предложение за София, може би нямаше приемем или поне не с такова желание.

- Успяхте ли да възобновите контактите си с приятели и познати от преди години?

- Виолета: Да, и отбелязахме 20 години от завършването на гимназията. Направихме си сбирка със съучениците. Научих от тези, които са живели в София или някъде другаде, че подобно на нас са решили да се върнат в Бургас. Има някакво завръщане на хора горе-долу на наша възраст, което започва. Мислим, че това е тенденцията сега.

Единствената трудност, пред която се изправяме, е, че не можем да намерим детска градина с немски език за децата. Искаме малкият ни син да научи езика, а големият да не забравя вече наученото. В София има такива детски градини. Иначе няма нещо, което да ни липсва от тук, за сметка на живота ни в Германия.

- Чавдар: Усещането ни е, че се преместихме от един европейски град в друг. Бургас не е малък, но е перфектен за нормален живот. Само лятото имахме „дежа вю“ за живота ни в Германия, когато половин България се изсипа тук.

- А какви са новите Ви колеги? Научихме, че търсите и още кадри за офиса в Бургас, какви изисквания има работодателят?

- Чавдар: Нашите колеги мога да определя с една дума – мотивирани. Аз наистина съм много впечатлен, защото в самата фирма на много хора се дава шанс. Просто страшно много проекти започват и се развиват тук. Тази постоянна динамика дава шанс на хората. Всеки, който има мотивация, прави крачка, след крачка напред в кариерното си развитие тук.

- Виолета: Това, което ми прави впечатление, е, че тук имаме много добра програма за обучение на кадрите преди започването на всеки един проект. Това дава страхотна подготовка на хора, за да започнат първоначалната си дейност тук.