Защо и как в СССР правели мумии от хора

Тялото на Улянов-Ленин не е единственото балсамирано в СССР. По-скоро това е най-успешният опит, защото мумията е запазена и все още може да се види. Но има и други хора, чиито потомци и бойни другари искат да ги запазят „за вдъхновение“, пише вестник Труд.

Владимир Илич

Мавзолеят на лидера на революцията все още е отворен за обществеността, въпреки че вече има дискусии за погребването на Ленин. Интересното е, че такива спорове има и преди балсамирането. Идеята за мумифицирането е предложена от Калинин, но Троцки я смята за бунтовна.

И все пак Владимир Воробьов и Борис Збарски разработват техника за мумифициране и се оказва, че тя работи. Тялото на Владимир Илич все още се мие, обработва и облича в красиви копринени костюми. С техниката, изпробвана върху Ленин, по-късно са балсамирани други хора.

Преди време Алексей Пивоваров пусна документален филм „Защо е невъзможно да се затвори мавзолеят?“, в който разговаря с различни експерти за съдбата на тялото на Владимир Илич. И така, антропологът Алексей Юрчак разкрива тайната на запазването на останките на революционера. Според него мавзолейната група затваря гробната конструкция за два месеца, за да поднови балсамовия разтвор.

„Те проверяват състоянието на тялото на видими места – ръцете и главата – колко са хидратирани. Тялото е покрито с гумени гащеризони под дрехите, за да не изтича течността за балсамиране. Гащеризоните се свалят, ако искат да проверят тялото. Добавят се различни вещества и разтвори в процеса, затваря се и се връща обратно в саркофага“, споделя Юрчак.

Той също така отбеляза, че благодарение на специално вещество, крайниците на основателя на СССР остават гъвкави, а не вкочанени, както обикновено се случва с труповете. Въпреки това, поради постоянната употреба на течността, Владимир Илич се облича всяка година в нов костюм, който се също се обработва с балсамов разтвор.

"Неупокойният" Котовски

Котовски има тежка съдба. От бандит и нападател, той се превръща в герой и червен комисар. Въпреки това, много герои от Гражданската война и болшевиките имат нееднозначно минало. Когато Котовски е застрелян в собствената си дача, неговите съратници го погребват с големи почести, но гроб на Котовски не съществува. Същият Воробьов балсамира трупа. Решено е да поставят Котовски в мавзолей в Украйна, в град Бирзула, който по-късно е наречен Котовск.

Едва след 1941 г., почестите за покойния Котовски приключват. Първо германците хвърлят тялото в общ гроб. Тогава тялото е намерено и държано в чанта от един от местните почитатели на Червения комисар, при това на части. По-късно се опитват да възстановят тялото на Котовски, но няма кой да се погрижи за него. И до днес тленните останки на червения комисар лежат беззащитни в полуразрушен мавзолей.

"Спящият" Сталин

След балсамирането на тялото на Сталин той изглежда „като жив“. През 50-те години на миналия век техниките за балсамиране вече са по-„напреднали“. Интересното е, че мозъкът на великия диктатор е изпратен в Института на мозъка. Но през 1961 г. Сталин е изваден от Мавзолея и погребан. Потомците не могат да видят диктатора и култа към него е развенчан.

Ученият Вадим Милов, който работи в Мавзолея, предполага, че балсамираното тяло може би все още е в добра форма. "Съветските учени са искали да съхранят не само тялото, но и външния му вид, за да може покойникът да изглежда сякаш спи. Ако гробът на Сталин е достатъчно сух, тялото му вероятно е добре запазено", казва Милов пред RT. Това обаче не може да се провери: бившият лидер лежи два метра под земята.

"Вдъхновяващият" Пирогов

Известният хирург Пирогов "спи" в саркофаг на територията на имението си. Той е балсамиран дори по-рано от Ленин - умира през 1881 г. Съпругата и колегите подават молба до църквата за разрешение. И Светият Синод позволява запазване на тялото, тъй като „ярката външност“ на Пирогов ще вдъхнови потомци и учени.

Мумията на Пирогов е създадена от неговия колега Давид Виводцев. Той прави свои собствени технологии, които описва в книга за балсамиране. Алкохолът, тимолът, глицеринът и дестилираната вода позволяват трупът да бъде запазен дори без никакви допълнителни грижи. Но през 1945 г. тялото е отново балсамирано, защото на места е мухлясало и се разлага.