Македонците ще влязат в ЕС, но когато започнат да спазват подписания с България договор отпреди три години*
Мога да кажа без преувеличение, че моментът е исторически. Най-накрая всички политически сили са на едно мнение по въпросите за Македония. Както се казва, радвам се, че доживях този изключително важен момент. Важен за нас като народ. Защото позицията на българската държава остава непроменена и най-важното – възможно най-правилна. А е правилна, защото северномакедонците ще влязат в ЕС, но когато са готови и започнат да спазват подписания преди три години договор. България не иска друго от тях.
Напротив, ние исторически сме първата страна в света, която призна македонската държава. И тази заслуга на президента Желев трябва винаги да се помни, защото тя спести на македонската страна една тежка кървава баня. Тогава сръбските танкове бяха на границата й, а бивша Югославия беше разкъсана от война. Примерът и отговорното поведение на България доведе до световното признаване на самостоятелна и свободна Македония. И тази държава е факт, който никой не може да оспорва. Но това е факт от 1944 година насам, а не да се крадат цели периоди от гръцката и българската история.
За съжаление, добронамереността на българската страна не беше зачетена. Притискани от десетилетия сръбска пропаганда, нашите съседи се опитаха да ни откраднат половината история, да отнемат българската ни същност и дори произход. Така сътвориха смехотворното твърдение, че ние сме татари. Всеки повърхностно запознат с историята знае, че татарите са родом от Манджурия, в територии далеч до границите на Корея. Те се намират много по на изток от Средна Азия и стават фактор в този район чак при въздигането на Чингиз Хан. Ние не произхождаме от там. Освен това, те са съвсем различна племенна група и се появяват на световната сцена едва през 13 век. Тогава българската държава е на близо 700 години – както Енциклопедия Британика ни нарича – Първа и Втора българска империя. А авторитетни средновековни текстове описват нашите царе Симеон и Калоян като светлокоси и синеоки мъже. Да сте виждали такива бледолики и синеоки татари някъде?! Аз не съм. Но научните факти нямат особено значение за антибългарското настроение в Македония.
Ние пък ние не можем с лека ръка да се откажем от българската си същност и да приемем, че по-голямата част от българската история не се е състояла, да се откажем от имената на Самуил, на Паисий, на цялата плеада българи с македонски корени, които направиха Българското Възраждане. Ако отстъпим и се съгласим с техните твърдения, с написаното в учебниците им по история и с приказките на политиците им, ние губим своята идентичност като народ.
Радвам се, че българските политици добре осъзнаха това и заеха единна позиция. Да, Северна Македония има път в Европейския съюз, но само тогава, когато приведе отношението си към нас в руслото на коректността, добросъседството и историческата истина. Така, както направиха с Гърция. Която, както и преди съм казвал, стоически извоюва своята правота по въпросите на Македония. Гърците също не се съгласиха да се откажат от знамето, от символите си и от произхода си. И водиха търпелива борба за това повече от 25 години. В крайна сметка истината и логиката възтържествуваха.
Затова и позицията на България е основана на същите принципи, да спазим договореностите и най-вече да се придържаме към историческата истина. Подобни примери има и в европейската история, вземете една Белгия например. Създадена е 1830 година като държава, но никой не си помисля да твърди, че те са съществували векове назад. В основата са фламандците, които са всъщност холандци. Но там никой не смесва нещата и не претендира за чуждо историческо наследство и не създава своя измислена история. Първият император на Латинската империя, Балдуин дьо Фландър (Фламандски) е родом от днешния град Гент в Белгия, но никой днес не го нарича белгиец, а граф Фландърски.
В заключение си мисля, че по-правилно от гледна точка на дипломацията би било, след вчерашното обединяване на политическите позиции у нас, северномакедонските представители да заповядат на разговори за бъдещето им в ЕС с нашите първи държавници. На София, като една европейска столица, по й приляга да бъде домакин на тези важни решения, които предстои да се вземат.
*Коментарът е на Славчо Атанасов, заглавието е на редакцията