Азис: Имах нещастието да бъда всичко, което българинът мрази

„Имах нещастието да бъда всичко, което българинът мрази, но успях да се преборя”. Това сподели Азис пред Диана Найденова в „Карай направо” в ефира на Нова ТВ.

„Със славата се свиква до степен, в която си мислиш, че тя цял живот е била част от теб и че тези неща няма никога да се променят. Не мога да кажа, че е неприятно, но мога да кажа, че е нещо без което ако остана ще съжалявам”, каза още той. „Мислел съм върху това да зарежа всичко и да започна да се занимавам с друго. Отдават ми се много неща, а и не съм мързелив. Мога да работя на строеж, мога да продавам картини, да ти правя косата, да готвя, да гледам деца. Хора като мен гладни няма да останат”, коментира певецът.

Той сподели и кога точно е осъзнал, че е известен. „Разбрах, че съм масово разпознаваем, когато една нощ, разхождайки се в тъмното по една от преките на „Витоша”, се разминах с 80-годишна двойка. Говореха си, подминах ги и чух жената как каза на мъжа си „Боже, знаеш ли, че този, който мина май беше Азис”. Тогава си казах, че аз май съм известен. В началото това много ми харесваше”, разказа Азис.

Самият той вярва, че човек е създаден, за да може да влиза в състояние на мимикрия и да оцелява. „Аз мимикрирам перфектно. Мога да се превърна в съвсем друг човек и да започна да живея по този начин много бързо. Мога и с 2, мога и с 200, мога и с 2000”, казва певецът. Азис сподели и спомен от детството си, когато е помагал на бременната си майка да чисти в Германия.

„Чистехме летен театър в едно селце. Беше ужасно, но имаше фризер, който много лесно отварях тайно и си вземах сладолед. Казвах й, че един ден ще имам мой си фризер със сладолед вкъщи. Тя не ми вярваше. Дойде време, в което мога да имам, но не смея зарази пустите калории. Животът е въртележка. Фризер не ми трябва, сладолед не смея да ям”, шегува се изпълнителят.

„Имам възможност да ходя по различни места, но не го правя заради работата си. Какво като можеш всичко, но нямаш време за нищо?”, добавя Азис. По думите му самият той е далеч от това да подарява времето си на близките си. „Достатъчно много дадох от себе си за тях. Те достатъчно добре се възползват от краткото време, в което са с мен. Обожавам семейството си, но наистина мога и без тях. Искам да си почина малко. Ние сме огромна шумна циганска фамилия. Представете си днес, на Васильовден, какво е – едни тави, миризми, кючеци, танци, песни - ще кажеш, че празнуваме печалба от тото, а всъщност просто ядем. Казал съм им да не ме занимават”, сподели певецът.

Пред Диана Найденова Азис разказа и за своята дъщеря. „Тя е вече на 14 г. До голяма степен може да се грижи сама за себе си. Няма големи изисквания, няма желания и нужди, каквито друго дете на нейно място, с баща като мен, щеше да има. Досега веднъж не ми е казала: „Татко искам това, имам нужда от онова”. Не е запозната с изкуството ми. Последната ми песен я беше гледала 15 дни, след като излезе. Тя е особена. Има си нейни свят и интереси и те изобщо не съвпадат с моите”, каза той.

„Не бях щастливо дете. Бях замислено дете, което си живее в свой собствен свят и нямах търпение да стана известен”, сподели Азис. „Веднъж, докато майка ми копаеше, ме прати до магазина. Аз спрях в средата на нивата й и казах, че един ден няма да може да праща до магазина. Тя ме попита защо, а аз отговорих: „Защото ще бъда толкова известен, че няма да може да изляза от вратата, всички ще искат да се снимат с мен в магазина и ще ти е малко неудобно”, разказа той.

По думите му самият той от малък е знаел какво притежава. „Този глас и тези уши ги имам от дете и чувах, че звуча различно, тъжно. Като малък пеех индийски песни, много се доближавах до тях и разплаквах хората”, коментира певецът.

„Аз постигнах американската мечта, но никога не ми е достатъчно. Изключително алчен съм, стане ли въпрос за това някой да разбере за мен и музиката ми. Аз съм моята музика. И ако ти, човече, не знаеш как пея, то значи трябва да ти покажа и да стигна до сърцето ти”, каза той.