Васильовден е! Да почерпят Васил, Василена, Веселин и Вълчо

На 1 януари източноправославната църква празнува Васильовден, наричан още Сурваки. На този ден вярващите почитат паметта на св. Василий Велики - един от великите философи и писатели на раннохристиянската църква. Архиепископ на Кесария.

Свети Василий е роден в град Кесария Кападокийска около 350 г. след Христа в знатно семейство. Майка му Емелия и баба му Макрина възпитават малкия Василий и неговия брат Григорий в християнските ценности.

По-късно двамата братя учат в Кесария. В училището Василий се запознава с Григорий Богослов - негов приятел и съидейник. След това младият Василий продължава своето обучение в Атина, където учи с бъдещия император Юлиан Апостат. Негови учители са прочутите за времето си лектори Химерий и Прохерезий. Той получава богати познания по философия, литература, риторика, математика, астрономия, медицина, изучавал задълбочено и богословските науки.

След като завършва своето обучение се установява близо до град Неокесария при река Ирис. Там той създава скромно монашеско общежитие. Малко след това към него се присъединява и неговият верен приятел и сподвижник Григорий Богослов. В този манастир те създават своя правилник на монашеския живот, който векове наред е използван в православната църква.

Св. Василий се проявява като вселенски учител на Църквата, стремящ се да я запази от ересите и да я укрепи и въздигне като "стълб и крепило на истината". Той си остава един от най-видните апологети на източната църква.

Св. Василий починал на 1 януари 379 г. едва навършил 49 години. Паметта му се чества от църквата на 1 януари (14 януари стар стил) и 30 януари (13 февруари).

Народната традиция свързва празника на св. Василий с обичая сурвакане. На Васильовден се събират млади мъже, които обикалят къщите през нощта и сурвакат техните стопани. На самия празник минават и групи от деца, които също сурвакат стопаните.

Сурвакарите на Васильовден носят дряновици, украсени с пуканки, сушени плодове и вълна. В някои райони на страната вместо дряновица се използва и крушевица - клонки от крушово дърво.

Народът свързва дряновото дърво с доброто здраве. То е най-рано напъпилото и разцъфнало дърво, но неговите плодове се берат последни.

Наред с Коледа и Сурваки може да се причисли към най-мистичните български празници, защото по-голяма част от ритуалите и обредите, извършвани през тези дни, носят духа на старите българи. За обредната трапеза се приготвят варена свинска глава, пача, баница, пита, кокошка или пуйка със зеле, печено прасенце, мед, варено жито, орехи, ошав.

На Васильовден имен ден празнуват Васил, Василка, Василия, Василена, Веселин, Веселина, Весела, Василий, Васо, Влада, Властин, Властина, Властомир, Влайко, Въло, Въла, Въто, Царена, Царил, Царила.