Нестандартният подход на харвардското дуо по учредяването на властта

Харвардското дуо Кирил Петков и Асен Василев изненадващо спечели последните парламентарни избори. Лидерите на „Продължаваме Промяната“ обаче се опитват да наложат и нестандартен подход при сформирането на следващата власт.

Първите индикации за това бяха малко след вота на 14 ноември, когато категоричните победители отидоха на крака в офисите на водачите на евентуалните коалиционни партньори от „Има такъв народ“, БСП и „Демократична България“.

Експертните преговори по ресори тази седмица показват, че Кирил и Асен ще се опитат да интегрират формациите в управлението, така че да няма „феодално“ разпределение на министерствата между отделните политически сили. Т.е. всички ще отговарят за всичко. Това е трудно осъществимо, защото би обезличило малките формации. От друга страна, има риск дефицитите в управлението пък да ударят върху най-голямата политическа сила.

Опитен участник в преговорите за властта тази седмица коментира пред "Флагман", че те вървят "прекалено оптимистично", намеквайки, че резултатът накрая може да не е такъв. 

Късно снощи папарак улови Кирил Петков и Асен Василев да влизат в централата на БСП. Все по-упорит е слухът, че лидерът на социалистическата партия Корнелия Нинова се договаря да стане председател на Народното събрание. Това би било любопитно развитие в контекста на процесите в БСП. Нинова е лидер в оставка и изглежда трудно би могла да остане на поста след извънредни вътрешни избори. Партията губи електорат със застрашителна скорост, като на 14 ноември падна до под 268 000 гласа.

Лидерката на БСП в оставка може да се опита да остане в политиката в друго русло. През годините обаче тя изгради реноме на агресивен и безкомпромисен играч с националистически уклони и трудно би била възприета за председател на Народното събрание, примерно, от „Демократична България“.

По принцип за шеф на парламента се издига представител на най-голямата политическа сила. До момента изглежда обаче, че ПП са готови да отстъпят законодателната власт за сметка на изпълнителната. Силата на Кирил Петков и Асен Василев е в действието и тяхното внимание е насочено към структурирането на Министерския съвет, където те натрупаха и рейтинга си, преди да създадат „Продължаваме Промяната“ и да пометат всички. Народното събрание е твърде „тежка“ и мудна институция за тях.

Ива Митева от „Има такъв народ“ е другият вариант за председател на парламента, който изглежда и по-приемлив. Тя натрупа опит на поста в последните две кратки Народни събрания. Диалогична, интелигентна и с реноме на експерт тя не е сред типичните лица в „Има такъв народ“, чиито лидери настояват, че партията е антисистемен играч в политическото блато.

Друго име, с което се спекулира за шеф на НС, е това на съпредседателя на „Демократична България“ Христо Иванов. От една страна, той е близък като политически профил до лидерите на „Продължаваме Промяната“. От друга, е ярка фигура, подобно на Нинова, и рискува да бъде атакуван остро за всяка негова грешка – особено от старите играчи най-вече в лицето на ДПС и ГЕРБ, които този път се очертава да бъдат в опозиция.

Четвъртият коментиран вариант за председател на 47-ото Народно събрание отива в стандартното русло – да бъде излъчен от водещата сила. За поста се спряга младият адв. Никола Минчев от „Продължаваме Промяната“. Името му за шеф на НС бе лансирано от самия Кирил Петков по време на предизборната кампания.

Проблемът в случая е с липсата на парламентарен опит - това всъщност важи като цяло за новата политическа сила, която избухна като фойерверк от нищото. ПП ще трябва да положат сериозни усилия, за да влязат с летящ старт в Народното събрание и да не станат жертва на тънки игри от страна на по-опитните си партньори.

За това ще им помогне и президентът Румен Радев, който този път ще забави свикването на парламента. Държавният глава ще изчака развитието на дискусиите за коалиционно споразумение, чийто първи кръг трябва да приключи в събота.

Комбинацията от интензивни преговори за управлението с процеса на учредяване на Народното събрание би усложнило задачата на Кирил и Асен. 

По конституция президентът може да забави свикването на парламента до месец след изборите.