Защо психологическият стрес се превръща в стомашен

Стресът от ежедневието се отразява различно на всеки човек в зависимост от спецификата на организма и характера му. Лечението трябва да се адаптира към всеки индивидуален случай. Човешките черва притежават над 100 милиона неврони, храносмилателната система с основание се нарича „втори мозък”.

Връзката между емоциите и храносмилането са обект на много изследвания. Ключова роля в тази зависимост играят два хормона – адреналинът и кортизолът. При стрес организмът ги произвежда в повишено количество, за да мобилизира оптимално защитните си сили. За съжаление, в същото време те се отразяват неблагоприятно на работата на стомаха и червата.

Разнообразни симптоми

Чувство за топка в хранопровода, придружено с гадене или повръщане, рефлукс и киселини, раздразнено дебело черво – многобройни са неразположенията, които можем да изпитаме в дни на напрежение и стрес. Понякога погълната храна се задържа в дясната част на дебелото черво и ферментира там в продължение на дни. Това може да причини силни болки, които да бъдат приети за апандиситна криза. Когато дебелото черво се контрактира прекалено енергично, преминаването на храната е блокирано и се стига до запек. А когато се контрактира хаотично, се получава разстройство.

Намален праг на болката

Стресът намалява прага на болката. В корема постоянно има газове, но обикновено не ги усещаме. При психическо напрежение обаче те се усещат като болезнени. Често жените ги бъркат с гинекологично неразположение. Всъщност, става дума за спазмодичен колит – подутото дебело черво притиска матката и яйчниците и причинява постоянни, понякога остри болки.

Смущения в секрециите

Стресът се свързва и с повишена секреция на хлорхидратна киселина в стомаха. Това предизвиква усещане за парене. От своя страна адреналинът води до спазми на артериите, които захранват стомашната лигавица - увеличава се рискът от язва на стомаха. В тънките черва пък се повишава количеството жлъчни сокове, а ензимът алкалин действа дразнещо на чревните стени - това може да предизвиква стомашно разстройство, както и т.н. жлъчна мигрена.

Нарушен баланс на чревната флора

При хроничен стрес се увеличава пропускливостта на червата по отношение на големите молекули, например на алергизиращите молекули. Така се стига до алергии и хранителна непоносимост, както и до намаляване или прекалено увеличаване на апетита. Най-често стресът ни кара да се храним бързо и предимно със сладки храни, което нарушава доброто функциониране на храносмилателната система.

Първа задача – овладяване на напрежението

Преди да започнем да взимаме лекарства срещу стомашни болки, е добре да започнем с овладяване на безпокойството. Това не означава, че храносмилателните смущения са чисто психосоматични, но все пак над 80% от тях са функционални и са свързани със стреса.

Хипноза срещу колики

Хипнозата въздейства едновременно на психиката и на организма. Тази техника помага за регулиране на контракциите на храносмилателния тракт – ако му липсва тонус, хипнозата повишава активността му, а в обратния случай го успокоява. Изследванията показват, че благодарение на хипнозата намалява производството на хлорхидратна киселина в стомаха. Освен това под въздействието й мозъкът освобождава ендорфини, с което се обяснява седативното й действие. Този метод е подходящ за преодоляване на храносмилателни смущения като разстройство или хроничен запек, без да се стига до прием на лекарства.

Фитотерапия и хомеопатия за повече спокойствие

Продукти на основата на маточина, хмел и глог са с доказан ефект срещу стомашните спазми, безпокойството и напрежението. Специалистите препоръчват също валериана и липов цвят. Подобреното настроение е предпоставка за нормално работеща храносмилателна система. За това могат да помогнат хомеопатичните средства, които са идеално допълнение към фитотерапията. Опитайте Gelsemium 9CH при временен стрес и Ignatia amara 9CH, ако премятате едни и същи черни мисли в главата си, пише rozali.bg