"Екзакта": ГЕРБ-СДС - 23,8%, ПП - 15,5%, БСП - 15,0%
Към 5 ноември ПП ГЕРБ има най-висока електорална тежест и запазва позицията си на първа политическа сила. ГЕРБ разширява влиянието си сред хората на възраст между 30 и 60 години и сред жителите на градовете извън столицата. Това показват данните от проучване на Екзакта Рисърч Груп за политическите нагласи за предстоящия в неделя вот 2 в 1.
Много оспорвана е надпреварата за второто място. Това, кой ще е втори, е важно на фона на очакванията за поредно проблемно сформиране на нов кабинет. За второто място се конкурират ПП и БСП. ПП има минимална преднина. Резултатите и на двете формации не се променят значимо в хода на кампанията. Предимството на ПП пред БСП е в потенциала на новата формация сред политически апатичните и сред колебаещите се избиратели. 25% от хората, които не са отишли до урните на 11 юли, заявяват готовност да подкрепят ПП през ноември. В столицата, електоратът на ПП надхвърля като дял електората на БСП. Екзакта не регистрира отлив на доверие сред сегашните избиратели на ПП след обявяване на решението на КС. Не изключваме, обаче, решението да има някакво влияние върху част от потенциалния електорат на ПП, посочват от агенцията.
"БСП е постигнала мобилизация на електората си, каквато не е имала отдавна. Това се дължи на самочувствието на социалистите, че са незаобиколим фактор при съставяне на следваща управленска конфигурация. Партията няма особен ресурс, обаче, да разширява влиянието си до края на кампанията. Когато се коментира електората на БСП, трябва да се спомене и това, че 44% от избирателите на тази партия се страхуват от заразяване с КОВИД в деня на вота, а една трета се притесняват от машинното гласуване", отбелязват от "Екзакта".
От началото на кампанията ИТН губи между 2 и 3 пункта от електоралната си тежест. Според социологическата агенция ИТН остава предпочитаната партия от младите българи на възраст под 30 години. Все още ИТН има сериозен електорален дял и сред хората на възраст между 30 и 40 години, както и в малките населени места.
Освен между ПП и БСП, противоборство може да се очаква и между ДПС и ДБ, като при силна финална част на кампанията, всяка една от двете формации би могла да се доближи до групата на водещите партии. Още повече, че Екзакта на два поредни парламентарни вота регистрира много силна последна седмица за кампанията на ДБ, изтъкват от "Екзакта".
По 90% от гласувалите за ГЕРБ и за БСП на 11 юли, декларират готовност да подкрепят тези две партии и на 14 ноември. ДПС разчитат на цели 97% от избирателите си от юли, а ДБ – на малко над 80%. Една трета от бившите избиратели на ИТН понастоящем декларират, че ще гласуват за ПП, показват резултатите от проучването.
"В две поредни парламентарни кампании ИБГНИ успява да се пребори за място в парламента в самия край на надпреварата преди вота. Предстои да видим дали това ще се случи и сега", изтъкват от агенцията.
Електорална активност
От началото на кампанията е регистриран известен ръст на решилите да гласуват на изборите. Към 5 ноември, 58% завяват, че твърдо са решили да гласуват за президент и вече са направили своя избор. 57% пък твърдо са решили да гласуват на парламентарните избори и вече знаят за кого. Дяловете на твърдо решилите да гласуват, но колебаещи се кого да изберат и при двата вота, възлизат на по около 8% – 9%. Тези дялове намаляват с 5-6 пункта в сравнение с изследването на Екзакта от началото на кампанията.
Електоралната активност на предстоящия вот, обаче, може да се окаже голяма неизвестна до самия изборен ден. Тя може да намалее чувствително, като причините затова са много и са от различно естество.
Интересът към кампанията не е особено висок. 45% от интервюираните в настоящото изследване твърдят, че следят кампанията за парламентарния вот, а 47% се интересуват от кампанията за президентските избори. Над средния дял интересуващи се и от двете кампании регистрираме сред хората на възраст над 50 години, сред столичаните, както и сред избирателите на ГЕРБ, на БСП и на ДБ.
Делът на гласуващите със сигурност ще зависи и от това колко хора няма да отидат до урните поради страх от заразяване с КОВИД в пика на четвъртата вълна у нас. Понастоящем регистрираме ръст на масовите опасения от зараза в дена на вота. Към 5 ноември подобни страхове изпитват една трета от българите, докато в началото на кампанията една пета се страхуваха да не се заразят в деня на вота, посочват от агенцията.
За последните седмици регистрираме и лек ръст в дела на притесняващите се дали ще се справят с машинния вот – от 13% на 17%.
Към 5 ноември най-висока е мобилизацията и за двата вида избори сред електоратите на ГЕРБ, на БСП и на ДПС – сред по над 90% от избирателите на тези три партии.
Електорални намерения за президентския вот към 5 ноември
Балотаж ще има, ако се запазят тенденциите към 5 ноември. При балотаж, сигурни участници в него са сегашният президент Р. Радев и проф. Анастас Герджиков. Към 5 ноември резултатът от подобен балотаж би бил 63.5%: 36.5% в полза на сегашния президент на страната. Дълбочинният анализ на Екзакта показва, че Румен Радев има значително по-голям ресурс от Анастас Герджиков при балотаж сред политически изкушените избиратели, както и сред нерешилите кого да подкрепят за президент, изтъкват от агенцията.
КОВИД и изборите
Към 5 ноември, проблемите, свързани със здравните аспекти на кризата с КОВИД, тревожат близо две трети от българите. Страховете могат да се преодоляват чрез системна и последователна работа, която да ангажира авторитета на институциите, на специалистите, на лидерите на мнения, на политиците и на медиите, посочват от "Екзакта".
На фона на рекордното разпространение на четвъртата вълна от КОВИД у нас, сега регистрираме слаба положителна промяна в нагласите за ваксиниране. Общо 33% от интервюираните заявяват, че вече са ваксинирани с 1, 2 или с 3 дози. Други 18% заявяват, че още не са ваксинирани, но възнамеряват да го направят скоро.
11% изтъкват като причина да не са ваксинирани медицински противопоказания. 38% посочват, че не са ваксинирани до момента и, че нямат намерение да се ваксинират.
По-често твърдят, че вече са ваксинирани хора на възраст над 60 години (32,8% от тях), както и такива на възраст 40 – 49 години (26,4% от тях), висшисти (36% от тях) и столичани (35% от тях). По 30% от симпатизантите на БСП, ДБ и ПП са напълно ваксинирани, а сред симпатизантите на ГЕРБ този дял е значително по-висок – 41%.
Най-много нежелаещи да се ваксинират има сред младите хора на възраст 18 – 29 години – 56% от тях, както и сред хората на възраст 30 – 39 години – 45% от тях. По-често не желаят да се ваксинират жителите на населените места извън София.
Като цяло поддръжниците на ваксинирането (хора с една, две или три дози, както и такива, възнамеряващи скоро да се ваксинират) преобладават сред симпатизантите на ДБ – 70,3%, на ГЕРБ -69%, и на ПП – 55,6%. При ДПС този дял е 49,3%.
Противниците на ваксинирането имат превес сред симпатизантите на ИТН – 56,6%, на БСП – 52%, на ИБГНИ – 55% и на Възраждане – 75%, както и сред негласуващите и колебаещите се дали изобщо да гласуват – по 63% от двете категории, става ясно от проучването.
Вторичният анализ показва, че личният опит с ваксините е определящ фактор за мнение по целия кръг от въпроси, свързани с мерките срещу разпространяване на инфекцията.
Настоящото национално изследване на Екзакта Рисърч Груп е проведено в периода 29 октомври – 5 ноември 2021 г. сред 1025 пълнолетни български граждани в 123 гнезда, в 91 населени места от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци, която възпроизвежда структурата на населението по местоживеене, пол и възраст. Методиката на регистрация е пряко полустандартизирано “face to face” интервю. Максималната грешка при 50%-вите дялове е +/- 3%.
Изследването е финансирано със собствени средства на „Екзакта Рисърч Груп”.