Фейсбук иска списък с БГ издатели на новини

Списък с новинарски издатели у нас – за това настоява компанията Facebook Ireland Limited, част от новопрекръстената Meta, която управлява социалната мрежа Фейсбук. Искането е във връзка с проекта, целящ да въведе в българското законодателство разпоредбите от Директивата на ЕС за авторско право в цифровия единен пазар.

Според тях държавите членки трябва да предоставят на издателите на публикации в пресата сродни на авторските права при дигиталното използване на съдържанието им. Това означава, че те ще могат да получават възнаграждение при разпространяването на материалите им в платформи като Гугъл и Фейсбук, като по този начин Съюзът се опитва да подкрепи професионалната журналистика на Стария континент.

Като „публикация в пресата“ българският законодател предвижда да тълкува произведения, състоящи се от текст и снимки, аудио- или видеоматериали. Тя трябва да е обособена част от вестник или списание и да дава информация на широката общественост във връзка с новини и други теми.

Публикацията следва и да е поместена на хартиен носител или новинарски сайт като част от икономическа дейност на доставчик на услуги, както и под неговата редакционна отговорност и контрол. Извън обхвата остават блогове и други по вид сайтове. Всяка от платформите обаче би могла да даде различен статут на дадена уебстраница. Това посочват от Фейсбук в становището си за Закона за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП).

„Това, което една платформа може да счита за новинарски уебсайт, който може да се възползва от сродното право, друга може да счита за нежурналистически блог“, гласи част от изявлението на Facebook Ireland Limited, адресирано до правосъдното министерство. Възнаграждение няма да се полага на издателите, ако за предоставяне на достъп до публикациите им се използват само отделни думи или много кратки откъси, включващи заглавието, първите 100 знака от текста и изображение. Тези ограничения според Фейсбук обаче са ненужни, а като причина за това от социалната мрежа изтъкват вменената им отговорност за борба с дезинформацията.

„Предписването на конкретен лимит от знаци крие риск това да попречи на потребителите да разберат съдържанието или контекста на дадена връзка (линк)“, твърди компанията. Въвеждането на сродно право за издателите не е новост на територията на Европейския съюз, въведена с директивата от 2019 г. Подобна реформа бе предприета още през 2013 г. и 2014 г. съответно от Германия и Испания. И двете страни тогава се сблъскаха челно с интернет гиганта Гугъл, като в крайна сметка промените в законодателството бяха определени като неефективни. Едва четири от държавите членки на ЕС са въвели разпоредбите от директивата в собствените си законодателства преди изтичането на крайния срок – 7 юни т.г. Това са Германия, Унгария, Малта и Нидерландия.

Всички останали – включително и България – получиха предупреждение от страна на Европейската комисия. Последният засега вариант на ЗИД ЗАПСП бе пуснат за обществено обсъждане в средата на септември, като окончателното приемане на ревизията все още предстои. Междувременно Фейсбук настоява за облекчения на ангажиментите си във връзка с новите законодателни текстове. Към момента те предвиждат всички платформи, чието съдържание се генерира и от потребителите, да направят необходимите усилия за лицензирането на авторското съдържание, публикувано в тях.

Според законопроекта тези сайтове – част от които е и Фейсбук – ще имат задължение да започват преговори с правоносителите, каквито са певците, фотографите, композиторите, писателите, художниците и т.н., или с организации за колективно управление на авторски и сродни права. Инициативата да идва от самите артисти обаче предлага социалната мрежа. Фейсбук предлага също така лицензирането да се случва не само чрез традиционни индивидуални преговори. Вместо това компанията предлага непарични блага и по-конкретно – данни или рекламни дейности.

За пример в тази посока е дадена секцията „Управление на права“, въведена в мрежата, където всеки автор или изпълнител може сам да посочи какво разрешава да се ползва от потребителите, как и срещу какво възнаграждение – било то финансово или не.

Групите в мрежата стават платени

Администраторите на групи във Фейсбук ще могат да започнат да събират такси от своите членове. Това ще е една от следващите функции, които ще бъдат внедрени в социалната мрежа. Причината за решението е обяснена в желанието на компанията майка да стимулира хората, които имат водеща роля в поддържането на онлайн общностите, пише изданието Engadget.

Предвижда се да се създадат три начина, по които администраторите да могат да монетизират дейността си във Фейсбук. Един от тях е въвеждането на онлайн магазини в групите, от които потребителите ще могат да си купуват стоки, най-често свързани с темата на конкретната общност. Втората опция ще се основава на доброволната подкрепа под формата на дарения.

Така хората ще могат да продължат да членуват в дадена група, независимо дали имат желание или възможност да платят на човека, който я менажира, за извършваната дейност. Третата и последна възможност е задължителният абонамент. Вместо да се гонят тези, които не искат да плащат, ще се създават обаче подгрупи с ексклузивно съдържание. Какво ще бъде то, ще зависи изцяло от администраторите.

Така само абонираните членове ще могат да достъпват до публикациите с ограничен достъп. Новите възможности няма да имат задължителен характер, като всеки управител на група ще може сам да прецени дали да се възползва от тях. Краен срок за това кога тези опции ще бъдат налични в платформата на Фейсбук все още не е ясен.