Над 500 000 са работещите бедни, синдикален лидер зове да се вдигне минималната заплата

500 000 българи работят на минимална заплата. Социалните работници от Дома за стари хора с увреждания в Бургаско отказват да работят при такива условия. Да обясняваме, че тя ще стане много висока и хората ще се чудят какво да я правят, е малко цинично. Това каза в интервю за Нова телевизия президентът на КНСБ Пламен Димитров.

„Прогнозата ни е, че инфлацията ще е над 7% на комолативна годишна база. Нужни са бързи мерки за компенсация. Първата е да се увеличи линията на бедност. И това не трябва да е самоцелно, а да е такава, каквато е според изчисленията на Евростат и методиката. 460 лв. е сметката, която трябва да бъде заложена във всички политики за социално подпомагане – енергийни помощи, тези, които са социално уязвими”, обясни той.

Днес представителите на бизнеса и властта се събират в Министерския съвет, за да обсъдят увеличението на цените и какви мерки да бъдат взети, съобщи водещият на „Здравей, България“ Виктор Николаев. 

От КНСБ ще поискат увеличение на минималната заплата, която според синдикатите трябвало да расте изпреварващо през следващите 4 години, както и показателите, които засягат плащанията и обезщетенията, да бъдат коригирани.

„Поне по 17-18% трябва да се увеличава, за да наваксаме всички изоставания. Третата мярка е за всички показатели, които касаят плащанията и обезщетенията в рамките на системата на социалното осигуряване - помощта за безработни, пенсиите и майчинството трябва да бъдат коригирани от началото на следващата година“, заяви синдикалният лидер. 

Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев пък каза в „Здравей, България“, че ако расте минималната работна заплата и трудовите възнаграждения започнат да се изравняват, хората щели да загубят стимул да се трудят. 

„Според нас правилните политики са за ограничаване на инфлацията. Засега тя е 5% и правилните политики са за нейното потискане, най-вече с компенсиране за високите цени за електроенергия, топлоенергия и газ. Нещо, което не се случва в достатъчни размери“, добави той.

„Доходите може да растат с инфлацията, но това няма да предпази спестяванията от обезценка, освен това ще ни затрудни по пътя към Еврозоната. Що се отнася до минималната работна заплата – ние сме в челната тройка по съотношение минимална работната заплата към БВП на глава от населението. Тоест за това, което произвеждаме, имаме твърде висока минимална работна заплата. Трябва да полагаме усилия да произвеждаме повече, не механично и административно да вдигаме заплатата”, обясни Васил Велев.

Според него, ако тя бъде направена такава, каквато предлагат синдикатите, и се добавят 10% клас прослужено време, брутната минимална работна заплата би станала 840 лв. Поне в 10 икономически дейности средният осигурителен доход е много под това число, поясни той.

„Ние се борим за по-висока средна заплата, а не за по-висока минимална заплата. Трябва да се концентрираме върху политики, които правят по-добър ръст в икономиката, без това да е свързано с галопираща инфлация”, каза още Велев.