Постковид депресия и страх - що е то и как да се справим с него

Коронавирусът разболява не само телата, но и душите. Мнозина успяват да се опазят от инфекцията, но малцина от ефекта на глобалната пандемия. Близо 2 години след избухването ѝ, какво показва практиката – има ли ръст на психичните разстройства след или заради COVID-19? Кои са най-честите тревоги, с които пациентите се обръщат към психиатрите? Може ли тежкото преболедуване да отключи депресия или тревожно разстройство? Как да съхраним духа си в условията на „новото нормално“? И колко време ще ни отнеме, за да се отърсим от ужаса на пандемията? В Световния ден на психичното здраве на тези въпроси отговаря полковник доц. д-р Данчо Дилков, началник на Клиника „Психиатрия и военна психология“ във Военномедицинска академия (ВМА) в София.

Тъга, страх, безпокойство, безсъние, смущения в концентрацията и паметта – пациентите, преборили коронавируса, споделят подобни оплаквания, но според специалиста това са само една част от тях.

„Има не само такива, които са боледували в миналото от някакви психични разстройства, но и новопоявили се такива след преболедуване на COVID-19. Прави впечатление по-честа проява на тревожни разстройства, депресии, дори тежки депресии“, признава полк. доц. д-р Данчо Дилков.

Тежестта на коронавирусната инфекция невинаги корелира с ефекта ѝ върху психиката.

„Понякога, дори и при леко или умерено преболедуване, също се наблюдават по-сериозни реакции. Тук значение имат индивидуалната чувствителност и предразположение към такива разстройства“, споделя опита си психиатърът от ВМА.

Но е факт, че проблемите много по-лесно се отключват след боледуване от коронавирус. „Отключват се и телесни заболявания, разбира се. За психичните можем да кажем, че повечето пациенти не са се разболели от тях по време на инфектирането, а след като се излекуват. Минава някакъв кратък период и тогава се появяват симптомите“, не крие полк. доц. д-р Дилков.

„Организмът доста отслабва по време на боледуването, натрупват се много неприятни изживявания, които след време може би се интерпретират като нещо преминато, но травмиращо – и хората се боят. Има си страхове, като вероятно предразположението от такива страхови изживявания е в основата на началните прояви“, смята специалистът от ВМА.

По думите му при хората с вече диагностицирани психически разстройва в по-голяма степен се „разгръща“ постоковид синдромът.

„Тези, които имат вече диагностицирани разстройства, много по-лесно стигат до рецидив на основното заболяване. В Клиниката по психиатрия на ВМА имахме най-различни случаи – от най-леките – безсъние с тревога, през депресии, до сериозни шизофренни пристъпи“, признава полк. доц. д-р Дилков.

За съжаление, обаче, периодът е дълъг, а оплакванията не стихват и след 6-8 месеца.

„Когато е свързан с психични симптоми, постковид синдромът отшумява бавно. Двегодишният ни опит до момента показва, че понякога дори 6-8 месеца не са достатъчни да стихнат оплакванията, независимо от прилаганото лечение“, откровен е началникът на Клиниката по психиатрия на ВМА. „Налага се най-вече медикаментозно лечение. Имахме случаи, при които пациентите са ходили на психотерапия, но повече от 6 месеца след това не се е получил желаният ефект. Затова и пациентите търсят вече помощ от психиатър. Не бих казал, че лечението върви гладко и леко“, споделя впечатленията си полковникът.
Близо 2 години след избухването на пандемията опитът му е красноречив – има ръст на психичните разстройва, свързани с тревожност и депресия, както и на обсесивно-компулсивните разстройства, а и на тези от спектъра на смесените разстройства.

„Появяват се, защото това е свързано донякъде и със ситуацията, в която се намират хората – дълго време някои бизнеси не работеха, стигна се до фалити или до преориентация към друг вид дейност. Всичко това изисква ресурс от психиката за справяне с нова адаптация. И тази адаптация е капката, която води до „преливане на чашата“ и много от хората направиха тревожни или депресивни разстройства. Най-често идват с първи оплаквания от безсъние и тревога, независимо къде се намират“, разкрива полк. доц. д-р Дилков.

По думите му, ако в началото и при самата поява на пандемията за първи път проявите бяха свързани с директен страх от тежко боледуване и евентуална смърт, сега това някак си отстъпва първенството на страховете, свързани с бъдещето като цяло – дали ще може да се продължи образованието, например, дали ще може да се практикува досегашната работа, ако е свързана с някакви ограничителни мерки, и най-вече – умората наистина се натрупа. „Повечето хора не могат да се справят с нея, сякаш продължават да трупат само нови страхове от това какво ще се случва, а не, например, как да се справят“, обяснява психиатърът от ВМА.

Според него вирусът е белязал цяло ново поколение и е дал началото на новото нормално.

„Новото нормално“ изисква всъщност да се спазват някои ограничителни мерки, които досущ приличат на социална фобия, т.е. ограничено общуване. Повечето хора предпочитат да водят комуникацията си онлайн. Това от своя страна води до нещо друго – губят се тренингът и способностите да се общува директно, залага се само на дистанционни форми“, признава полк. доц. д-р Дилков.

„При много хора наистина се забелязва фонов страх, който е породен от притеснението от заразяване и разболяване. Въпреки това, сякаш и те не са склонни да спазват всички ограничения, например – за носене на маски. При тази ситуация няма как поне едно поколение напред да не бъде белязано от последиците от цялостната ситуация и повсеместното поведение в света“, допълни специалистът от ВМА.

Как обаче да се справим с всичко това. На старта на пандемията, през март 2020 г., екипът на Клиниката по психиатрия на ВМА подготви своеобразен „Наръчник за оцеляване в COVID-времена“. На въпрос как биха го надградили днес и върху какво си струва да сложат още по-силен акцент, експертът заяви:

„И преди, и сега е важно да се търси само филтрирана информация, която е еднопосочна и не е свързана с разубеждаване от основните правила, защото, все пак, се доказа, че те работят в условия на пандемия“.

Второто нещо – трябва да се контактува с близките, независимо по какъв начин, да се поддържа връзка с тях, да може да се обсъждат тези въпроси – всеки, каквато информация е получил, да може да я сподели и анализира.

„И да се съхрани доверието между хората, особено, когато са близки – не бива да се губи доверие, защото тогава се получава сриване на морала, най-общо казано. Моралът – като придържане към правила, желание да се съдейства и хуманно отношение към останалите хора“, подчертава полк. доц. д-р Дилков.

И на трето място – ако хората имат оплаквания, които не преминават в продължение на няколко дни, задължително трябва да се обърнат към професионалисти – психолози или психиатри, които да им помогнат със съвети и терапия, препоръчва специалистът от ВМА.