Пестим повече, но ръстът на доходите се забавя

За 23 месеца домакинствата у нас са спестили 10 млрд. лева, сочат данните на БНБ. Само през август тази година те са увеличили спестяванията си в търговските банки с нови 113,9 млн. лева. Така парите на населението на влогове достигнаха рекордните 65,69 млрд. лева, което е с 6,1 млрд. лева повече спрямо година по-рано.

Ръстът идва на фона на ниските лихви по банковите депозити. Междувременно Министерството на финансите в макроикономическата си есенна прогноза отчита, че ръстът на доходите у нас ще забави темпа си през следващата година Очакванията са през 2021 г. повишението на компенсацията на един нает да достигне 8.8%, а през следващата година коефициентът ще падне на 7.8 на сто.

Прогнозата е направена при допускане, че изпълнението на Националния план за възстановяване и устойчивост на България ще започне през 2022 г. В документа се посочва, че основно влияние върху трудовия пазар оказват мерките срещу разпространението на коронавируса у нас.

Очакванията за цялата 2021 г. са средногодишният брой на заетите да се увеличи с едва 0.1 на сто, докато до 2024 г. се предвижда ускорен растеж на заетите. Той се обуславя от два фактора – спиране негативното влияние на COVID-19, както и на ефекта от българския План за възстановяване През следващата година пък нарастването на заетостта се очаква да бъде до известна степен ограничено от евентуална оптимизация на работните места в държавната администрация, а през 2023 и особено през 2024 г. – от неблагоприятната демографска динамика.

Данните на финансовото министерство показват още, че в края на август тази година годишният растеж на кредитите за частния сектор се ускори до 7.5%.

"Това бе резултат от по-високите темпове на растеж на кредита за домакинствата (11.5% спрямо 6.6% в края на 2020 г.), както и в малка степен на базов ефект, след като от април на предходната година частният кредит започна да се забавя", обясняват експертите в доклада. В него е записано, че принос за ръста имат, очаквано, ниските лихви, заради които е налице по-високо търсене на потребителски заеми (9.8%) и на ипотеки (15.8%), като за последните влияние оказа и повишеното нарастване на цените на жилищата.

Прогнозите са годишното нарастване на вземанията от домакинства през тази година да бъде в размер на 10.3 на сто, а общо за частния сектор растежът при кредитите ще е 6.4%. През 2022 г. растежът на кредитите за домакинства обаче ще се забави поради края на мораториума и очакванията за охлаждане на пазара на жилища. Всъщност пред тази прогноза стоят няколко големи риска, един от които е развитието на пандемията.

„При налагането на стриктни и продължителни мерки срещу COVID-19 е възможно да се наблюдава по-слабо възстановяване през 2021 г.“, предупреждават от ведомството на Валери Белчев. Другите рискове включват инфлацията и забавянето на стартирането на проектите по Плана за възстановяване. Ако е налице такова, то това би се отразило отрицателно на растежа на БВП през 2022 г., който се очаква да бъде 4.9% спрямо 4% през 2021 г. Брутните финансови активи на българските домакинства са нараснали двойно от 2010 г. насам до 10 008 евро през 2020 г.

Преди година сумата бе 9586 евро. Това пък става ясно от новия доклад на германския застраховател Allianz, който всяка година анализира финансовите активи и дълговете на частните домакинства в почти 60 държави. Нарастването през миналата година се дължи основно на увеличението на активи като пари в обращение и депозити, застраховането и др.

Брутното финансово състояние на българите се увеличава леко с 0,1% на годишна база до общо 88 млрд. евро (149% от БВП) и 12 714 евро на глава от населението. Задълженията обаче растат с по-бърз темп – 5% на годишна база до общо 19 млрд. евро и 2707 евро на глава от населението, се казва още в доклада.