Как тази историческа находка в Русокастро може да преобърне представите ни за Второто българско царство

Историческо откритие има потенциала да пренапише част от историята на българската нация или поне да даде светлина върху това дали Второто българско царство е имало досег с Волжка България в Азия. То е направено в руините на крепостта Русокастро и на пръв поглед изглежда като най-обикновена археологическа находка – парче от керамика. Това, което е нарисувано върху него обаче е картинка на едно от най-почитаните животни в централна Азия – барс или снежен леопард.

Парчето от керамичен съд е открито след двумесечни изключително внимателни разкопки в района на „водохранилището“ в крепостта Русокастро край Камено от екип археолози под шапката на Регионален исторически музей-Бургас. Под ръководството на Милен Николов, който наскоро защити докторантската си степен с изключително интересен научен труд на темата на средновековната българска държава, експертите са успели да изровят от руините находката.
„Работим изключително усилено и то на ръка, за да не повредим скритото под руините съкровище. Някои от нас имат херния, но въпреки това предаваме камък по камък откритото, защото си смятаме, че си заслужава. И както се видя – заслужава си“, каза Милен Атанасов, който от 2013 г. е директор на Регионалния исторически музей. Той даде подробности за това какво всъщност прави малкото парче с барса толкова важно.

На този етап почти на 100% е сигурно, че съдът е изработен в средата на 14 век – между 1350 и 1370 г. Периодът кореспондира с годините преди края на Второто българско царство и е изключително важен за историята на страната ни. „Едно е ясно – касае се най-вероятно за българска изработка на керамиката, защото Византийската от този период е била много по-напреднала. В парчето има известно количество варовик, което според мен говори, че късът не е внесен в крепостта от Източната римска империя. Смятаме, че е съдът е правен на място, но в същото време сме убедени, че художникът, изрисувал барса върху керамиката, е бил съвършен творец, защото подобни детайлни рисунки не сме виждали никъде другаде. Човекът дори е изрисувал окраската на снежния леопард на опашката му“, разказа Милен Николов.

Той не посмя да предположи дали човекът е бил византиец или българин, но не пропусна да спомене, че в този период крепостта Русокастро е била в българско владение – факт, който вероятно натежава в полза на това художникът да е бил българин. Въпреки това обаче той обясни, че в средата на 14 век в селището край крепостта все пак са живеели и гърци.

Защо обаче барсът е толкова важен в случая? Каква е неговата символика и може ли действително находката да преобърне старите ни познания за това с кого са имали контакт хората от Второто българско царство и то в самия негов край?

Барсът се свързва с културите в Централна Азия. Той е символно животно както за хората от Волжка България, така и за татарите, които през 13 век я завземат – те възприемат своеобразния култ към това животно именно от прабългарите. Всъщност самата дума „барс“ е прабългарска. Така например до ден днешен емблемата на Татарстан се нарича „Ак Барс“ и на нея е изобразен именно северния леопард, който и до ден-днешен се среща изключително рядко. Тъкмо от там може би идва митичността му и вплитането на образа с легендите. Нещо повече – проведени през последните години сериозни изследвания сочат, че българските имена „Борис“ и „Боряна“ произлизат именно от думата „барс“, а един от регионите или области в Волжка България е бил населяван от племе, наречено барсили.

Дали обаче находката в Русокастро свидетелства за това, че Второто българско царство, съществувало директно след освобождението от Византийско робство през 1185 г. до окончателния му разпад след завладяването на Видинското царство през 1396 г., е имало контакт с хората, населявали земите на Волкжка България? Или по-скоро е сведение за това, че художникът, изрисувал керамичния съд е познавал животното от първо лице – нещо, което до този момент се считаше за невъзможно, тъй като барсът населява обективно по-студените географски ширини на север? „Рано е да се каже. А да се говори за това, че находката ни, колкото и значителна да е тя според нас, може да промени историята на България, засега е пресилено“, коментира скромно директорът на РИМ-Бургас Милен Николов.