Несебър отбеляза 113 години от обявяване на Независимостта

Днес на площад „Жулиета Шишманова“, под звуците на националния химн, тържествено бе издигнат флагът на България. Несебър  отбеляза  113 от обявяване на  Независимостта.

На церемонията присъстваха кметът на община Несебър Николай Димитров, зам. кметовете Виктор Борисов и Иван Гургов, представители на гражданството и гости на града.

След  вдигане на знамето  градоначалникът поздрави с кратко слово, в което подчерта значението на днешната дата, превърнала се в  символ на обединителна  сила и решителност: „Всички ние се учим от уроците на историята и знаем, че за да сме независими трябва да притежаваме характер, воля и упоритост. Както българският народ преди повече от столетие бе сплотен в името на независимостта, така и ние – жителите на община Несебър, трябва  заедно, с амбиция и увереност, да работим за развитието на нашата общност.“, бяха част от думите на  кмета Димитров.

За значението на обявяването  Независимостта на България, провъзгласена на 22 септември 1908 година в Търново, говори Златин Чаушев- представител на общинска администрация. Той подчерта че събитията на тази дата бележат апогея на българското национално самочувствие, защото независимостта е дело, осъществено без намесата на външни сили.

Независимостта е резултат от решителността на народа и неговото желание за самоопределение. Събитията около обявяването й са извор за национална гордост и свидетелство за израстването на българския народ. Те са доказателство, че България още преди 113 години е извоювала своето място сред най–уважаваните европейските държави.

Обявяването на независимостта е акт на самоувереност и смелост, който бележи промяната на статута на българската държава във вътрешното ѝ държавно и конституционно устройство, и дава начало на процеси от огромно значение за културното, икономическо и стопанско развитие на страната.

В програмата за празника в Несебър участие взеха възпитаници на ООШИ-Несебър с изпълнение на народни песни и танци и Симеон Иванов от ДТС към НЧ „Яна Лъскова-1905“ с рецитация на стихотворението „Аз съм българче“ от Иван Вазов.