От 4 г. КАТ няма нови стационарни камери

Стационарните камери на КАТ са 22 и всичките работят. За периода 2017-2020 г. пътната полиция не е пуснала в действие никакви нови стационарни автоматизирани системи за контрол на скоростта, купени са само 28 мобилни камери на триноги. Това обяснява служебният вътрешен министър Бойко Рашков в писмен отговор на въпрос на депутата от ДБ Мартин Димитров, пише вестник Труд.

Документът е с дата 15 септември и може да се види на сайта на разпуснатото 46-о Народно събрание. Рашков посочва още, че за поддръжка на стационарните устройства МВР плаща средно по 130 000 лв. годишно, като за 2017 г. сумата е била най-ниска - 106 121 лв., а през 2019 г. най-висока - 177 393 лв. Служебният министър не отговаря каква е разликата между цените на стационарните и мобилните камери, с които работи КАТ, тъй като техническите параметри на системите са различни.

От отговора на Рашков не става ясно дали в бройката влизат стационарните камери “ЗМ за средна скорост”, британско производство. Те са 4 и бяха монтирани през 2015 г. по две в тръбите на един от тунелите на магистрала “Люлин”. Без тях “нормалните” стационарни радари на КАТ у нас би трябвало да са 24. От тях 15 са на “Сименс”, купени в далечната 2008 г. от правителството на Тройната коалиция за 1 млн. лв., осем камери са швейцарски “Мулта Радар”, които са от 2014 г. и една е шведската “Сенсис”, монтирана през 2010 г. на “Цариградско шосе” до Орлов мост.

В същото време мобилните камери на КАТ са около 190, но всяка от тях трябва да се обслужва от поне двама полицаи. Затова и в цяла Европа предпочитат стационарните устройства - хем да не издържат личен състав, хем да няма човешка намеса.