Режат налучкването на матурите по БЕЛ
В матурата по български език и литература ще бъдат включени по-малко задачи с избираем отговор, на които учениците могат да налучкат правилния. В същото време се увеличават упражненията, изискващи мислене от децата и проверяващи умението им да извличат и обработват информация. Това става ясно от примерни задачи по новия формат на държавните зрелостни изпити през 2022 г., който ще покаже какво е научил първият випуск по новите учебни програми, пише вестник Монитор.
Задължителната матура по български език и литература отново ще бъде с 41 упражнения
Тези със свободен отговор обаче вместо 30 ще бъдат 22. Задачите със свободен отговор пък вече са два вида – с кратък и дълъг, и ще проверяват по-голям набор от уменията на децата. Например на изпита може да се провери дали зрелостникът не просто разпознава литературни похвати, тропи и фигури, но и умее да обяснява значението им за специфични интерпретации на някоя от посочените теми в художествени творби. В публикуваните материали е дадена за пример следната задача: „В текст от 4 – 5 изречения обяснете каква е ролята на повторението „Сега съм у дома“ в стихотворението „При Рилския манастир“. Освен това в някои от литературните задачи може да се формулират и върху невключени в учебните програми откъси от художествени текстове
като зрелостниците ще разполагат със самите текстове. Например с 4 – 5 изречения зрелостниците ще трябва да съпоставят интерпретациите на темата за любовта във „Во стаичката пръска аромат“ на П. П. Славейков и „Аз искам да те помня все така“ на Димчо Дебелянов. Идеята е да се провери дали умеят да съпоставят интерпретации на някоя от посочените теми в художествени творби и да конструират връзки между тях.
В задачите с разширен свободен отговор, които носят най-много точки, пък могат да бъдат включени диаграми, от които зрелостниците трябва да успеят да извлекат необходимата информация, за да се справят с въпросите към нея. В примерните задачи е представена диаграмата с данни от представителна анкета за проучване на езиковите нагласи
на българските граждани. Виждайки степента на спазване на писмените книжовни правила при общуването в чатове според възрастта на анкетираните, зрелостниците трябва не само да посочат коя възрастова група е най-критична, но да напишат защо смятат така. С друг въпрос към задачата те трябва да обяснят към кое от мненията на най-младата възрастова група бихте се присъединили.
С новия формат на матурите интерпретативното съчинение и есето ще бъдат по две различни теми, а не както досега – върху една. Зрелостникът сам ще избира по коя от тях да създаде аргументативен текст в обем до 4 страници. Новост е, че на съчинението зрелостниците може да умуват по проблем върху няколко художествени творби, а не само върху една. Например да напишат интерпретативно съчинение на тема „Езикът на природата в „При Рилския манастир“ и „Спи езерото“. При писането на есе пък могат да се позовават на текстовете пред тях.