Проф. Киров: Символика на немощ се предава като щафета на следващия парламент

Символика на политическа немощ се предава като щафета на следващия парламент. Добре, че поне депутатите успяха да актуализират бюджета. Това каза в „Денят започва“ по БНТ ръководителят на Катедрата по Конституционноправни науки в Софийския университет проф. д-р Пламен Киров.

Според него, е можело да не гласуваме на избори 2 в 1.

„Президентът непрекъснато говореше, че това е нещо лошо и в крайна сметка, постигна точно това. Той трябваше, заедно със своите експерти да прецени тайминга, в който се развива тази процедура и можеше да не стигнем до 2 в 1. Но в крайна сметка, това са даденостите“, коментира професорът. 

„Никой не мисли за технологичните трудности и всички се насочват към пестенето на някакви пари. Никакви пари няма да спестят, аз съм готов да се обзаложа“, добави той.

„Казва се, че законът е разум, освободен от страст. При нас обикновено става страст, освободена от разум - това наблюдаваме в последните дни на парламента. Очевидно, че отиваме към 14 и 21 ноември, предсрочни избори за парламент и избори за държавен глава, вероятно в два тура“, заяви Киров.

Да очаквате нещо от нищо е най-популярната форма на надеждата, изтъкна юристът.

„Както тръгна парламентът от първите дни - с процедурни хватки, личностни конфликти, един недобър тон... в крайна сметка парламентът е един колективен орган, в който трябва да се постигне съгласие, защото това е националнопредставителна институция“, допълни той.

Проф. Киров коментира и кризисната ситуация с гласуването на кандидатурата на Пламен Николов за премиер.

„Неприятното е, че при нас изключенията се превръщат в правило и то в последните два парламента. Най-вероятно трябва да си извлекат поука политическите жени и мъже и в следващия парламент това да не се повтаря, защото както се казва, да правиш едно и също и да очакваш различен резултат, е контрапродуктивно“, заяви експертът по  Конституционноправни науки.

Не конституционните текстове са виновни за неразборията, а това как е написан и как се спазва правилникът, обясни той.

„Конституцията не се занимава с процедури, затова има правилник. Правилникът за дейността на НС се приема въз основа на Конституцията, но има юридическата сила на закон. Той конкретизира и най-вече определя процедурите, по които работи парламентът. И когато има проблеми с текстовете в правилника, се пораждат и споровете, на които бяхме свидетели“, подчерта проф. Киров. 

Според него президентската институция не може да реши вътрешнопарламентарни казуси, 

„Президентът се занимава с процедурата по член 99, но той не е господар на процедурата по член 99. Тази процедура основно се развива в парламента, както се казва, президентът е церемониал-майстор“, каза още той.