Символът на Градската градина в Карнобат – „Голата жена“ се завърна
Красивата скулптура, която през годините се превърна в символ на Градския парк в Карнобат, след известно забвение се завърна. На същото място, насред красотата на водната феерия, в центъра на единия от шадраваните. Дело е на много известна скулпторка, родена в Сливен. Малцина са хората в града, които знаят нейното име, не се открива нищо и в архивите. Но случайна среща със скулптора Ненчо Русев разбулва загадката.
Голата жена, невинно повдигнала ръце над главата си и срамежливо пристъпила като в танц, е дело на Надежда Петренко. „Бях 7-8 клас, а годината бе 1957-58, когато донесоха гипсов калъп и тук, на място, я отляха от бял цимент с мозайка“, спомня си Ненчо Русев. Разказва, че Петренко е съпруга на негов братовчед- известният скулптор Христо Танев, роден в с.Винарско. Ярък творец, който има зад себе си огромен брой монументални и камерни произведения.
А Надежда Петренко е сливналийка от известен род, дал десетки художници – Кавръкови. Неин дядо е последният възрожденски зограф, Атанас Кавръков. Дъщеря му, художничката Иванка Кавръкова-Петренко (омъжена за украински белогвардеец), е майка на скулпторката Надежда Петренко (неин съпруг пък е известният скулптор Христо Танев). Освен на момите и момците от сливенския мост, Надя Петренко е авторка на паметника на Любен Каравелов в Копривщица (заедно с арх. Иван Сивриев), на входния знак на Айтос (момчето със сокола), скулптурата на площада в Драгалевци, още скулптури и малки пластики, основно на женски фигури. Както и на красивата женска гола фигура в градския парк в Карнобат.
И както преди 64 години, тя отново впечатлява. Макар и от цимент, жената е чувствена, загадъчна и нашепваща. И днес тя събира погледите на мъже и жени, на малки и големи. Кара ги да забавят ход, да се поспрат, да я погледат, да помечтаят и да си направят снимка за спомен.
Макар и доста неугледна от следите на времето, скулптурата пази неповторимия дух и изключителната прецизност на своя автор.
През същия период 1957-1958 година, когато кмет на Карнобат е Иван Хазърбасанов, правят и паметника в началото на парка, както и този на Ганчо Хардалов. Монументът, под голямата фигура, е дело на съпруга на Петренко – Христо Танев.
Христо Танев е роден на 4 март 1930 г. в с. Винарско, Бургаска област. През 1960 г. завършва Художествената академия при проф. Любомир Далчев. Амплоато на Христо Танев е преди всичко монументалната скулптура, като предпочита историческата тема. През 2006 г. съюзът на художниците включва предложение на Христо Танев за издигане на паметник на хан Аспарух на мястото на мавзолея в списъка на предложенията за нови паметници в София, представен на Столична община в рамките на проекта „Синтез на архитектура, скулптура и паркова среда“.
Христо Танев има над двадесет участия в национални изложби, две колективни със съпругата си Надя Петренко, една фамилна (три поколения) и две самостоятелни, както и успешно участие в биеналето в Равена на името на Данте Алигери с творбата си „Пречистване“. Реализирал е около 25 монументални и декоративни обекта, като паметниците на „Баба Тонка“ в гр. Русе, „Бенковски“ в гр. Копривщица и легендата „Трите братя]“[4] в гр. Айтос. Негови творби се намират в Националната художествена галерия и почти всички галерии в страната. Така също, негови пластики са притежание на частни колекции в САЩ, Великобритания, Италия, Франция, Белгия, Холандия, Русия.
Получил е 21 награди от национални конкурси за монументи и една от международен конкурс. Спечелил е пет национални конкурса. През 1980 г. е награден с орден „Св. св. Кирил и Методий“ ІІ ст. Проф. д-р Атанас Божков го определя като един от най-добрите монументалисти в България.
Източник: karnobat-voice.com