Синя зона или син Бургас

Какви проблеми решават новите 400 паркоместа. Очевидно е, че не можем да напъхаме под земята автомобилите на Бургас. Искаме или не, стоте хиляди автомобили така или иначе ще трябва да се движат и да паркират около нас. Значи паркоместа ще трябва да се изграждат и над земята. Ремонтите, които се извършват, обаче не предвиждат по улиците или в близост до тях кой знае колко паркоместа. По улица „Републиканска” можеш да прелетиш през града, но не и да спреш. По „Ботева” освен разширение за автобусните спирки и за десетина паркоместа останалите предупредителни знаци могат да се оприличат от графата „минавай и заминавай”. Улица  „Гладстон” , която изведнъж се оказа една от основните пътни артерии, със сигурност ще затапи половината град, ако разсеян шофьор спре по непредпазливост по нея. Нито „Булаир”, нито „Иван Вазов”, нито пък „Сан Стефано” предлагат паркоместа.  Бургаският водач на моторно возило е като конника без глава – тръгва и не знае кога точно ще спре. След въвеждането на синята зона илиците между „Шейново” и „Гладстон” са напъхани с автомобили, чиито водачи се дебнат понякога с часове кой ще освободи евентуално паркомясто.

Съвсем очевидно е, че синята зона със сигурност ще допълзи един ден и до „Мария Луиза”, а всеки бургазлия ще се превърне в потенциален клиент. В общинските сводки периодично се сочи разкриването на нови паркоместа, които на практика не са нови, автомобили са били паркирани там и преди официално те да бъдат посочени за нови. Някога Ешек булевард, или улица „Иван Вазов” , побираше стотици автомобили, паркирани от двете страни. Сега между нея и „Фердинандова” около театъра и съда стълпотворението на автомобили прави невъзможно паркирането още от ранните часове на деня. На фона на целия този автомобилен кошмар прекалено идилична изглежда представата за чисти и опънати като по конец улици, без автомобили по тях. Ако идеята е да вкараме автомобилите в синята зона, значи имаме изкуствен проблем – проблема на мутрите от първите години на прехода.: „Аз ще те пазя, ти ще ми плащаш”. Ако администрацията търси наистина лоялен подход, тя трябва да стри паркинги и над земята. Няма кой знае каква логика в това да дълбаеш 18 метра под земята и да осигуриш приблизително същите паркоместа.

Опитът с подземния паркинг под операта показва, че не е предпочитано място за водачите на автомобили. Бедният бургазлия не може да си позволи 120 или 150 лева месечен наем в подземния паркинг, а богатият просто няма нужда от него. Той не живее е комплексите на града. Той живее в центъра на Бургас и си има собствени паркоместа, с нотариален акт и всичко, каквото е необходимо. Пък и паркинги за елита е прекалено голям лукс по време на криза.

Градът ни става все по-красив, но животът в него все по-притеснителен, понякога невъзможен. Живеем във време, когато бюджетите до голяма степен се формират от глоби, налози и недобори. Не от икономика, производство и конкурентни пазари, а именно от глоби и недобори. Усетила, че натискът за „дисциплина и ред” може да носи пари, властта изключително дръзко затяга примката около автомобилното гето. Със сигурност един ден паркоместата един ден паркоместата ще струват колкото домовете ни и освен имоти хората ще вписват в завещанията си и колко паркоместа оставят в наследство. Всичко е в ръцете на бъдещия Общински съвет. Темата със сигурност ще влезе в дневния ред на кандидатите за кметове и съветници в предстоящите избори за местната власт. Тя ще с изговори, но да видим дали проблемът ще бъде решен ?!?