Ваксинираните с две дози могат да се заразят и разболеят от новите щамове на SARS-CoV-2 (Част 1)

-Доц. Мангъров, започват да излизат данни от целия свят, че ваксинираните с две дози в момента се заразяват повторно с Делта варианта. Има ли истина в тази информация?

-Действително това показват данните. Информацията идва от Израел, Великобритания и други страни, където има много висок процент имунизирани. Оказва се, че ваксинираните също се заразяват и разболяват. Днес излезе публикация в Jerusalem Post, която показва, че повече от половината, които са хоспитализирани в израелските болници, подчертавам хоспитализирани, са имунизирани с по две дози.

-На какво се дължи това? Имате ли Вие обяснение?

-Най-вероятно причината се крие в това, че всички тези ваксини, които се използват – независимо дали са векторни или иРНК – водят до това, че в човешкия организъм се въвежда или произвежда един антиген – този на шипчещия протеин на вируса на SARS CoV-2. Той е основния фактор, с който вируса преодолява защитите на организма и влиза в клетките. Идеята беше, че когато ваксините предизвикат образуване на антитела срещу точно този spike протеин, тези антитела ще предпазват хората от заболяване с COVID-19. Очевидно обаче е, че вирусът е намерил начин да заобикаля тези антитела, вероятно чрез модифициране на протеина или по друг начин. Така се оказва, че хората, които са ваксинирани, не са защитени достатъчно.

-Тук можем ли да кажем, че всъщност ваксините стартират образуване на антитела, които предпазват от шипчестият протеин, но не и от „ядрото“ на вируса?

-Да, точно така. Патогенът е създал друг шипчест протеин или друг белтък, чрез който той заобикаля защитата от ваксините, заобикаля антителата, които се произвеждат от имунизациите. Ваксините бяха натоварени с извънредно големи очаквания и всички считаха, ч екогато хората се имунизират, всичко ще приключил. Дойде дори един момент, в който се каза, че колективният имунитет може да се образува само чрез имунизация, а не по естествен път. Това бяха официални заявления от СЗО – че чак когато се достигне до това 70% от населението да е ваксинирано, разпространението на вируса ще приключи. Очевидно обаче това не е така и вирусът заобикаля антителата и това не се случва.

-Излезе информация, че всъщност Делта варианта причинява много по-лека клинична картина при пациентите, смъртността е сравнително по-ниска и броят на хоспитализациите също. От вашия опит това наблюдава ли се?

-В момента сме в затишие. В клиниката имаме настанени 16 човека при 110 легла. Виждате, че по данните, които се съобщават всяка сутрин, броят на хоспитализираните намалява ежеденвно. Броят на хората в интензивните сектори също е нисък. Независимо от това обаче всяка сутрин се казва, че тук, след 1, 2 или 3 седмици ще ни залее следващата вълна. Това може да се случи, не е изключено. Но то може да се случи само ако в страната няма хора, които са се срещали с вируса – било то по естествен път чрез преболедуване, който се отнася за по-голямата част от страната; или по изкуствен – чрез ваксиниране. В България с 2 дози са ваксинирани около 800-900 хил. човека. Официално, по документи пък, с вируса са срещали около 420 хил. човека. Вероятно обаче официалната статистика за преболедувалите е занижена – цифрите са много по-високи. COVID-19 протича със симптоми само при около 20-ина процента от случаите. В останалите 80% той протича безсимптомно, като имунният отговор тогава е не по-лош от този, които се наблюдава при хората, прекарали вируса сравнително по-тежко. 

-Преди няколко дни проф. Кантарджиев беше в Бургас, където каза, че ваксинираните с две дози получават траен имунитет, вероятно продължаващ доживот, но и тези, които са преминали през вируса леко също получават такъв имунитет. В този случай защо продължава да се говори в световен мащаб само за ваксини – като единственото спасение?

-Разликата между ваксинираните и преболедувалите е, че първите имат антитела само срещу spike протеина, докато вторите имат образувани такива срещу всички антигени, които се съдържат във вируса SARS-CoV-2. Това е така, защото просто имунната система на човека, при среща с който и да е вирус, изработва отговор срещу всички антигени на патогена – срещу всичко, с което вирусът преодолява нашите защити. По тази причина естественият имунен отговор е много по-широкообхватен и много по-силен. Той много по-трудно може да бъде заобиколен от мутации.

-Говори с в момента основно за антитела. В същото време всички сякаш пренебрегват клетъчния имунитет.

-Когато при вирусни инфекции се говори за клетъчен имунитет, става дума за тези клетки, които произвеждат антителата – те се наричат лимфоцити. Когато човек се срещне за пръв път с вируса, неговата имунна система и неговите лимфоцити, след серия от преобразования, започват да образуват антитела, които започват да блокират вируса. Когато човек се справи с инфекцията, част от тези лимфоцити, които са произвеждали антитела в острата фаза на болестта, остават в латентно или скрито състояние в костния мозък или лимфните възли. Тогава, когато човек се срещне отново със същия вирус, тези клетки, които са в състояние да произвждат антитела, се размножават много бързо и процесът започва наново – те вече са научени да образуват антитела, които да блокриат вируса. Тоест това не са клетки, които самите те се борят с вируса, а такива, които прозивеждат „борците“.

-Реално на човек, който в момента не е болен, не са му необходими антитела, а му е нужен механизмът, който в случай на повтроно заразяване, да знае как да произвежда необходимите антитела?

-Точно така! Този механизъм си остава и когато човек се срещне с вируса, той се задейства. Клетките, които са в спящо състояние в имунната система – костен мозък и лимфни възли, се размножават, образуват антитела и не позволяват повторно разболяване, в случая от COVID-19. Не само от това, но и от морбили, хепатит и т.н.

Очаквайте повече във втората част от нашия разговор с доц. Атанас Мангъров.