Сбогуваме се с Рицаря на българската поезия

България се сбогува с Рицаря на българската поезия – Ивайло Балабанов. Поклонението е днес в православния храм „Преображение Господне“ в Ивайловград.

Последният български класик ще бъде изпратен до Вечния му дом от множество верни приятели и поетичната общност.

Той е почетен гражданин на Свиленград, Ивайловград и Кърджали. Очакват се и кметовете на тези три общини.

Ивайло Балабанов ни напусна на 76-годишна възраст навръх Илинден. Той си отиде само 8 месеца след внезапната смърт на музата му – Ваня Балабанова, на която е посветено едно от най-красивите любовни стихотворения.

Жената с белия жал

С очите на всичките тъжни мъже от квартала,

във който живее жената със белия шал,

те питам - защо красотата й, Господи, бяла

на човека със малката черна душа си дал?

Как така бяла птица и гарван в едно съчетаваш?

Не го ли попита красотата й ще му трябва ли?

Когато жената със белия шал минава,

декември край мен мирише на цъфнали ябълки.

И той до цъфтежа й нежен върви начумерен,

със слепи очи сякаш крачи улисан и сам

и топли стотинките в джоба си, дяволът черен,

наместо да стопли ръката й - бялата - там.

Дали е сляп, Господи, или има в очите си трънчета?

Веднъж да се беше поспрял и да беше видял,

че тя сякаш стъпва по бели въздушни хълмчета,

когато върви през света със белия шал.

Не пожелавам жената на ближния - тъй подобава:

нека той си е брачен стопанин, аз - любовен ратай,

но когато жената със белия шал минава,

извади ми очите, Господи, и му ги дай!