Иде ли краят на Бургас – Александруполис?

Още преди да поеме управлението на България, ГЕРБ се обяви срещу проекта, а настоящото правителство поиска категорични гаранции за безопасност преди да вземе окончателно решение за него. Преди това бяха проведени референдуми в Бургас, Созопол и Поморие, на които хората казаха категорично „не” на нефтопровода.

През ноември миналата година Министерството на околната среда и водите (МОСВ) постави отрицателни оценки и върна за доработване доклада за въздействието върху околната среда (ОВОС) и зоните от Натура 2000, изготвен от „Транс Болкан Пайплайн Б.В. – клон България”. Мотивите – в документацията по ОВОС не са разгледани равностойно двете алтернативи за претоварване на нефта. Основно е разгледан вариантът “буйове” или т. нар. единична закотвена платформа, откъдето нефтът ще се транспортира чрез подводни тръбопроводи до бреговата помпена станция за разтоварване в границите на Бургаския залив. На практика другият възможен технологичен вариант - “Jetty”, „кей”, „пирс” или както е назован „естакада”, е разгледан в недостатъчна степен. Освен това, според МОСВ, в проекта няма категорична оценка как конкретно би се отразил един евентуален разлив на риболова, мидените ферми, туристическата и развлекателната индустрия, недвижимите имоти и т.н., не са посочени конкретни мерки за борба с разливите, като е направена препратка, че това ще се разгледа в бъдеще. Предвидените в доклада мерки не гарантират, че при възникване на аварии няма да бъдат нанесени необратими щети върху залива като цяло, както и на флората и фауната и туризма.