Лъвската глава не е природен феномен, а дело на човешка ръка

Стоян Налбантов е завършил „История” във Великотърновския университет през 1985 година. Защитава дисертация на тема „Култовете към светците по Южното Черноморие” и му е присъдена образователна и научна степен доктор. Автор е на пет книги, рецензирани от Петър Увалиев, Константин Косев, Атанас Свиленов, Андрей Пантев и други. В момента е директор на СОУ „Н.Й. Вапцаров” в Приморско.

 -          Г-н Налбантов, неотдавна излезе от печат книгата Ви „Агионолигчни пророчества”, в която изказвате сензационната хипотеза, че Лъвската глава край река Ропотамо не е природен феномен, а скулптура - дело на човешка ръка.

-          Да. Лъвската глава върху високия хълм, известен сред хората с името „Вълчаново кале” или „Карталешко гнездо”, е имала култово предназначение като неделимо единство между изгряващото слънце и каменната творба. Аз съм убеден, че тя е сътворена от човек, както Мадарския конник, например.

-          А кога според Вас е станало това?

-          В дълбока древност, още по времето на Лизимах. Историкът Апиян твърди, че в 305 г. пр. Хр., той е басилевс на Тракия.  Според преданията, последната резиденция, която построява Лизимах и където прекарва остатъка от живота си, е именно край устието на река Ропотамо.

-          Но как правите връзка между тези два факта – Лъвската глава и Лизимах?

-          При строежа на язовир Ясна поляна са намерени монети с образа на Александър Македонски, Филип II и Лизимах. И емблемата му върху изсечените царски монети е не нещо друго, а именно фигура на лъв.  И забележете - каменният лъв стои не само сред най-красивата природа, той самият притежава някаква идеална красота, която - както ни учи един древен тълкувател на Платон - се създава от образи, нахвърлени от разума. За красотата на лъва е по-лесно да се каже какво тя не е, отколкото какво е. Той има власт. Красотата му е една от най–големите тайни на природата. Може би нея е искал да ни внуши „каменоделецът”.

-          Кой е всъщност Лизимах? Разкажете нещо повече за него.

-          В специализираната научна литература продължава дискусията за произхода, живота и последните години на Лизимах. Повечето изследователи са убедени, че по време на царуването на Филип II, той бил сред така наречените царски любимци - момчета, които получавали специално образование и военна подготовка. Предполага се, че Лизимах е син на тракийския владетел Амадог - наследник на Одриското царство, който е дал сина си на служба при Филип II. През 327-326 г. пр.  Хр. Лизимах е телохранител на Александър Велики и като такъв участва в похода му към Индия.

-          Има една много интересна притча за това.

-          Помпей Трог разказва, че в една битка там Александър Велики се впуснал да гони врага, а Лизимах го последвал. По невнимание, докато скачал от коня си, царят го наранил с върха на копието си по челото. Бликнала кръв, която била спряна с помощта на самия Александър, който свалил диадемата си и я сложил на главата на охранителя си, за да пристегне раната. Това било първото предзнаменование, че  Лизимах го очаква царско величие. Събитието е пресъздадено от историка Апиян.

-          А каква е връзката между Лизимах и индийския философ Калан?

-          Калан е живял по същото време. През 324 г. пр. Хр., вече 70-годишен, философът се разболява и решава да се раздели доброволно с живота, тъй като природата и съдбата го дарили дотук с пълно щастие. Докато войските на Александър са в Индия, именно Лизимах увещава философа да тръгне с него към родна Тракия и там да завърши дните си. Според Ариан - летописец от същото време, Калан бил качен на царски кон и заедно с Лизимах се прибират на Балканите, където се запознава с философа Телофраст - ученик на Платон.

-          Лъвската глава, "Карталешкото гнездо", "Кутелът" имат отражение и в народните песни.

-          В една обредна песен, в която се тълкува първотворението, Господ вижда чер гмурец – картал, когото кара да „дълдиса” и да изнесе от дъното на морето земя и камък, за да сътвори Земята. От „Карталешкото гнездо” до съседното възвишение – „Бухът” се стигало по подземен вход, който влизал дълбоко в земята. Покровителка на това подземно царство е била Св. Марина, която е сестра на Св. Илия. Вие сигурно знаете, че близо до Лъвската глава има останки от крепостна стена, зад която някога се е издигала църква. Тя носи името на Св. Илия.

-          Тоест нищо не е случайно.

-          В друга народна песен се споменава, че Черно море се разляло и щяло да залее Лъвската глава. Но когато хората принесли жертва на Св. Никола на „Кутелът”, който е друго каменно възвишение, морето се отдръпнало. Лъвската глава тук се третира като недосегаемо за злите сили пространство.

-          "Кутелът" е известен още като "Веселата скала".

-          Да, именно оттук се вижда изгревът на слънцето само на 15 август – денят на Голямата Богородица. Тогава слънчевите лъчи се вмъкват  в Лъвската глава и сякаш лъвът „проглежда” с огнено око. Едва ли древните жители по нашите земи, които са имали култ към Слънцето, са пропуснали да видят това единство между каменна скулптура и изгряващо слънце. Според мен за тях в един-единствен ден от годината – 15 август – Лъвската глава е била престол на Слънцето. Явно езическите и християнските представи съжителстват и взаимно се допълват. Лъвската глава, доминираща с височината си, Кутелът – жертвеник и Бухът със своите подземни входове обединяват надземния, земния и подземния свят.

-          Преди време Вие показахте Лъвската глава на световноизвестния екстрасенс Тамара Глоба. Какво Ви каза тя?

-          За нея също Лъвската глава  е сътворена от човек, а не е природен феномен.

-          Много интригуваща хипотеза, но какво трябва да се направи оттук нататък?

-          Задълбочени научни проучвания. За мен това е много по-голяма забележителност от откритите на остров Св. Иван мощи. Да се изследва този феномен и ако моята хипотеза се потвърди, това може да стане истинска културна и историческа забележителност в нашия край. А и хиляди туристи ще бъдат привлечени да видят какво е сътворил гения на хората, живели преди нас на тази земя.